Интересно но последната седмица не чувствам нищо. Само понякога ми е леко тъжно. Всичко ми е някак безинтересно, семпло и ме дразни...

Например на ресторант... дразнят ме сервитьорките. Менютата ме дразнят. Почерка в тях. Забелязвaм и най-дребното петънце на покривката, което е в далечният край на масата. Дразни ме докрая. Ако не са ми донесли люта чушцица към мешаната скара ми е криво. А ако са ми донесли ми е още по-криво че не са ме попитaли дали да ми донесат и пак не я ям. Ако пече слънце му тегля по една майна на ум. Ако не пече пък мрънкам че има облаци и може да завали. Мисля че схванахте идеята в основни линии... така е за всяко едно нещо...

А, за хората е малко по-различно... Идва да ми се жалва един познат - притискали го от банката да връща пари, иначе му вземали апартамента, ако съм можел така да му услужа с 8000 лева, той до 2-3 месеца щял да ми върне 10... през едното ухо - в другото... ще спи в кашони, ако се наложи, какво толкова. Малко ли хора го правят? Не. Значи не е невъзможно и за него. Потупах го по рамото, казах му че тия дни като ми се освободи време ще мръдна да дръпна пари от някоя сметка, ще му дам. Обаче отидох ли? Не. И що? Защото не искам ли? Пак не. Просто нямам желание. А банката е на 3 минути пеша от вкъщи... Два-три дни са минали оттогава... С другите си познати пък съм станал неприятно откровен. Гледаш го - идиот - облякъл се във черен костюм, с бяла риза. "Извнявай, Ванка, ама ти да не си станал сервитьор нещо?" (административен директор е, бел.авт.). Или пък моята... "Бичкам си те" - аз вдигам рамене, продължавам да се занимавам с кафето/цигарата/каквото-там правя. Все едно са ми казали "В момента е еди-колко си часът, еди-колко си минути и еди-колко си секунди". И още много и много подобни примери...

Често пък от нищото идва някаква неопределена тъга. Тогава сякаш изпадам в транс - спирам да слушам кой какво ми говори, гледам някъде неопределно, пия си кафето/уйскито и пуша. И е тъжно. Не знам защо, ама е така. Паля си цигара след цигара. После(като свършат цигарите около мен) по принцип или следва студен душ да се съвзема или си легям да дремна.

Искам някак си да се измъкня от това състояние. В момента сякаш съм спрял на едно място и не съществувам...