Леле, откога не съм се возил на автобус...

Затова пък си представих какво ли би било

Подскачаш ентусиазирано и питаш: "Кой продава билетчетата за Влакчето на Ужасите?". Евентуално предлагаш на момичето да я почерпиш возенето на влакчето, ако ти държи ръката - винаги те е било страх на влакчето на ужасите, има шанс да получиш инфаркт. Но не и ако ти държат ръката! Е, тя не отказва на човек в беда, нали?(особенно ако изиграе един инфаркт, което е резервен вариант... Сигурно няма да се наложи да направиш нещо повече от една шантава физиономия и да нареждаш тихичко - "Ето го... идва... светлината... нееее... не искам 482-ри инфаркт... неее... ето го идва след малко... хванете ми ръката, спасете ме..." и си подаваш треперещата лапа по посока мацката). Гледаш я в очите едно такова - благодарно и признателно и казваш: "А как е името но моят спасител?" и вече каквото ти хрумне... Като тръгне да слиза(май имаше подобен момент при автобусите - спират и разни хора слизат) учтиво й предлагаш да си вземете по един захарен памук. Без захарен памук или сладкарница след влакчето на ужасите? Омфг? Е, поне да ти прави компания докато хапнеш нещо сладко да възстновиш кръвното си след това преживяване. И не, да не ти пуска ръката, още има опастност от инфаркт...

Подлежи на пълна промяна с импровизация(каквото всъщност е всичко описано по-горе) при промяна на условията или по-добри идеи...