За пух, перушина, монета и писък.

Перата поникнаха навсякъде
И обградиха лицето и ръцете.
Зов и писък дочувам. Но откъде?
Къде си ти сега, благородни Поете?

Пух усещам, перушината пламти.
Вой може би, козината ми гори?
С махалото заиграх се май аз прекалено
Оставих лицето прекалено дълго огрено.

Грак ли чувам, може би пък да е човешки глас?
Минута ли трака, или това е просто час?
И пак ли секундата носи безпомощност.
Отчаяние. Остава ми да седя тук, на пост?

Пух чувам, зов и писък усещам, аз пламтя.
Перушина вихри се, сляп съм и я хващам.
През нея към небето земно тихо ще се взра.
Какво виждам, и защо?С какво плащам?

Монетата от олово и живак отдавна метнах.
Погълнах я с пуха мек, погълнах я напук.
Числата, силата, деня на смъртта точно пресметнах;
Перата с рязък жест захвърлих – сякаш боклук.

Пера прорязаха монетата и ме убиха.
Всички кръгове на сечивото вътре се свиха.
Очите са нови, душата я няма, къде ти, сърце?
Пух-пепел, кажи ми сега, ти благи Поете, кое ще се взре?