- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- Любов
- За всичко си има време,мине ли му времето-краят е настъпил!
Ахх любовта...онова прекрасно чувство дето те кара да изтръпнеш и да летиш в небесата само при мисълта за един единствен човек....онова чувство на което дължим толкова прекрасно изживени мигове,но също така и може би най-ужасните-тези,когато останеш сам...когато знаеш че него/нея вече го/я няма.... Толкова е тъжно като се замислиш колко обнабеждаващо,красиво,изпъ лнено с надежди и мечти...толкова истинско...е било...някога...
.....ето я и моята история ....
Бях писала 2 теми за едно момче,чудех се дали ме харесва,дали е със сериозни намерения,после се мразех когато го отблъснах когато се опита да ме целуне и така...беше ясно(или поне за мен) че и от 2те страни има привличане...той постоянно търсеше повод да е близо до мен,да ме държи за ръка,да ме прегъща...ох като се сетя само колко ми е хубаво,всеки момент ще се разплача...
Не го бях виждала от около седмица и нещо и в този период когато не бях с него осъзнах всъщност колко много го обичам(да, казвам обичам,защото го чувствам наистина) и че това не може да продължава така...Някой трябваше да си признае и явно това трябваше да съм аз...Ок,през тези почти две седмици така се бях нахъсала че ще му разкажа всичко,ей така,просто ще си му го кажа без да се замислям,така или иначе догодина няма да го виждам повече...Какъв беше смисъла да си мълча...нищо не можех да загубя...освен него... Ами ето,че дойде денят в който го видях...казах си,че ще му призная всичко и това може би наистина щеше да се случи ако не се държеше по онзи гаден начин....не ми говореше особено много,явно беше че ме избягва и на мен ми беше гадно...а после каза едни думи...думи които просто не искам да се замислям за тях(не че са кой знае колко лоши,но от неговата уста...боже,толкова ме заболя когато ми го каза)едва не заплаках,но се сдържах...обърнах се на другата страна и започнах да се смея с другите...а той дори не ми се извини...След като останахме сами,беше още по-гадно...едно мълчание,студенина... почувствах се отвратително! Почувствах че съм го загубила наистина,че моят страх явно е бил по-голям от любовта ми към него и затова не съм успяла да му го кажа,да му призная всичко...По едно време,на спирката бяхме застанали един пред друг,но разстоянието бе драстично завишено...ох като се замисля как ме гушкаше докато чакахме и как исках този момент да не свършва,как усещах парфюма му по мен след това....БОЖЕ!Най-прекрасните мигове в живота ми!Заклевам се! Ta...през цялото време се опитваше да избягва погледа ми и въобще да ме гледа...а аз го гледах право в очите,както по принцип много обичаме да правим-ей така,просто си седим и се гледаме право в очите.... Сега просто ме погледна с един студен поглед и ми каза "Кво?!" Ето в този момент вече бях сигурна.. Край,изгубих го! Защо все на мен?Защо винаги бягаме от тези,които ни харесват,а тези които ние харесваме бягат от нас....защо? Тогава също се сетих и за един цитат от един филм...и пак си казах че няма какво да губя,че трябва да му кажа всичко....но не можах...този поглед,съвсем различен от обикновенно просто ме убиваше....не му казах нищо повече... нито той на мен...после едвам едвам ми промъмри едно чао и това беше....
Тааа...тази ужааааасно дълга тема я написах не за друго ами за да накарам момичтата или момчетата,които ги е страх да споделят чувствата си да го направят навреме,преди да е късно...защото така можеш да си останеш с питането дали е било възможно,как е щяло да бъде....Ами ако...?
Хайде късмет на всички![]()
Много добър извод.
Изгледайте 200 реклами на найк и си набийте ш*бания слоган в главата - Just do it. Винаги ще има хора, които да ви отговорят тук в тийнпроблем-а.. но това Е проблем-а.. Не може да оставаш с мислите "Ами ако.." и да се скриваш после зад анонимният юзър и да пускаш теми за разбито сърце. Няма какво да губиш, защото си дошъл без нищо на този свят, така и ще си отидеш.. Живейте, защото живеете веднъж. Да клише, има още хиляди такива и са много правилни.
Единственото нещо, което предпазва от съкрушението след любовна история е обягването на любовната история. Ще се лишите ли от това? Аз не бих, ако ще да падна милиони пъти на дъното... Накрая пътя нагоре го научаваш и се катериш бързо.
Има 10 вида хора. Тези, които могат да четат двоичен код и тези, които не могат.
=D> Супер си го написала. Много ми хареса и дано повече хора те послушат.![]()
Много по-лесно е да събудиш у някого любов, отколкото да я запазиш.
I waited for you today....but you didn't show ... i needed you today ...so where did you go ? You told me to call , said you'd be there....and no i haven't seen you .. are you still there ? I cried out with no reply and .. i can't feel you by my side , so ... i look and what i know you're here and i'm never......alone..!! And all i care is to see you ... and i can't explain why !! Such a deep love , you've placed in my life ..! You're part of me , i trust you......![]()
You can agree with me , or.. you can be wrong !
Ау това много ми хареса!Първоначално написано от KristinDiana93
Много ме натъжи.... И да,надявам се повече хора да го разберат...Защото когато нещо,което дори не е "било" свърши...тогава боли много повече,защото си с оставаш с въпросите...Не знаеш какво е можело да бъде,Ами ако загубиш една голяма любов... Просто не си заслужава-един път се живее и трябва да е пълноценно.Не трябва да се поддаваме на страха от отхвърляне.... не си заслужава....
just smile =], поздравления за поста!
Много хуваво е,че си подкрепила всичко , което мислиш с пример...просто е доста по-въздействащо и убедително.
И да, напълно права си с това, което казваш.
Въпросите какво е можело да стане?Как е щяло да бъде? и т.н...тормозят и измъчват много, но тежината в чувствата е двойно по-голяма, когато знаеш, че нещатата е можело да се получат...и така...тва е едно от най-неприятните неща, който могат да се случат на не до там смелите хора..за жалост..
Само едно ще ти кажа...понеже долових, че май се самообвиняваш затова, че не си била достатъчно смела, за да му признаеш...сякаш поемаш цялата вина върху себе си...Но запомни едно-една връзка(каквато и да е тя) се гради от двама човека и точно от толкова се и разрушава, ако въобще можем да говорим за вина..тя се поделя между двамата...
Ако и той е имал толкова силни чувства, като твоите, едвали ще ги изгуби за седмица и малко...
Живей своя живот, така , както ти харесва и винаги бъди такава, каквато си, защото , вярвай ми, хората, за който си се измъчвала рядко ще го признаят и оценят....
"Търсещият щастие е като пияницата, който не може да улучи пътя към дома си, но знае, че има дом."
Волтер
E tova , koeto pi6a e li4no tvor4estvo da znaete , imam avtorski prava![]()
Eto o6te edno li4no stihotvorenie![]()
I wake one night, frightful and cold.
Too lonely i feel in this world.
What happened to the days that
you were by my side?
I miss the ways you'd hold me
tight.Do hear me now?
Do you see my fears?
I feel like dying
because of all your lies,
and the shine,sparkle i see
in your eyes,and since your not mine now
I Silently Cry ..
You can agree with me , or.. you can be wrong !
Първоначално написано от just smile =
radvam se 4e ti e haresalo , i an men tova koeto kaza mi haresva![]()
You can agree with me , or.. you can be wrong !
Радвам сеПървоначално написано от KristinDiana93
Да,всичко е много по-достоверно когато го подкрепиш с пример от личния си живот както напавих аз....и съм сигурна че от сега нататък няма да чакам да падне космоса за да призная за чувствата си на някой...съветвам и другите да направят така,защото след това болката е неописуема....
![]()
Evala za napisanoto...mn iskam da go priloja, no momcheto koeto haresvam haresva nai dobrata mi fr taka 4e nqma smisal.....no oshti edin pyt evalaaaaa za napisanoto![]()
![]()
I dunno what i've done , what i like , what i've begann ..... but something told me to run... there was sounds in my head ... a little voice whispered in ... you love him .. And i dunno who i am , who i am without you...!!All i know is ... that i love you...! And i dunno if i can stand......Cause she will love you more than i could .... I told love was black and white ... and it was wrong.. or it was right ... I won't forget you ..! You showed me how to trust my self so i choosed you..... but now i die lonely......
You can agree with me , or.. you can be wrong !
ммм аз ли се бъркам или тва ми напомня много на една песен Something told me to run....не се сещам на кой е,ама ми е много познат текста!Първоначално написано от KristinDiana93
![]()
![]()
![]()
molq ?!!
![]()
![]()
![]()
![]()
ne6to si se oburkala![]()
You can agree with me , or.. you can be wrong !
e sujelqvam , ama izvinenieto ne se priema![]()
You can agree with me , or.. you can be wrong !
Защо винаги бягаме от тези,които ни харесват,а тези които ние харесваме бягат от нас....защо? незнам защо но ми се е случвало и ми беше кофти дълго време.да и аз бях страхлива и направих грешка НО явно и на теб и на мен не ни е било писано да сме с тези хора въпреки че чувствата са били взаимни.ще ти мине на всички им минава. смао неразбрах как таак не ти говори?има ли причина?при мене този човек почна с друга и ми стана ясно колко много е държал на мен.така че следващия да идва..![]()
~ Рицар или Дявол ~
Обичам те и пак ще те обичам
дори да ме презираш ти.
Сърцето си на теб обричам
пъди ме, но не ме мрази
Във моите мечти си рицар
с лъскави доспехи,а може би
и крал дори,но не си ли просто
дявол с ангелски очи?!?
Ами не,няма причина за която аз да знам.... Пък и днес не го видях,утре може би ще го видя и ако продължава така ще го питам кво става и защо ме отбягва....но за мен вече всичко приключи,или може би просто се опитвам да си го втълпя,че когато след това не го виждам да ми е по-лесно да го забравя...нз,времето ще покаже,но мисля че вече няма шанс за ''нас''Първоначално написано от MonSitY
![]()
Дам,тъпото е,че когато той се опита да ме целуне се отдръпнах....е тва бееше съвсем в началото и самата аз не бях наясно с чувствата си към него,но е факт.... тъпото е,че дори не се пробва 2ри път,когато вече знаех какво искам-НЕГО... Абе винаги искаме нещо най-силно,когато го загубим...Първоначално написано от KillSwitchEngage
Еми, той като стане ясновидец ще се разберете.. няма за какво да го виниш, нито себе си - такава си (което не значи, че поне можеш да се опиташ да се промениш)... Можело е да мине и само като му кажеш как се чувстваш на спирката, без да го целуваш и т.н. (т'ва са мерки за смелите).
![]()
Хм...аз не искам съвети от никого...знам,не съм смела и губя,но това съм аз а хората не се променят,дори да си мислят че е възможно! темата я пуснах за хората,които са в подобна на моята ситуация и се чудят дали да кажат или не....всеки решава сам за себе си...Първоначално написано от StEaLtHy_girl
![]()
Темата е за друго. Не е /Опити за креативност/ Така или иначе ще кажа мнението си. Според мен са много блудкави и клиширани. Да пишеш е изкуство - трябва да бъде оригинално и интересно. Това, че е на английски не го прави нито по-ярко отличаващо се, нито по-трудно възприемащо се.Първоначално написано от KristinDiana93
По темата.
Винаги съм мислела, че е по-добре да съжаляваш за нещо, което синаправил, отколкото за нещо, което не си. Както в една мисъл в един от любимите ми филми: "Ако изпуснеш момента...той просто си отива". За мен смисълът на живота ми е да не съжалявам за нищо и просто да бъда щастлива. Ако не се е получило - Майната му.Следващият път ще стане. Пък кой знае... Може да се получи и по-хубаво?!
Успех!![]()
Ето ме отново разпиляна на парчета , кървяща от любов ,в прегръдката на самотата . Търсеща утеха в нищото , търсеща утеха в теб ! Не си играй с мен , аз не съм поредната картина на стената , нито тази която ще плаче още за теб . Облика ти нежен като сняг , целувката ти алено отровна , но аз стоя сама и се чувствам сякаш волна птица без криле ! Ти открадна ми сърцето , погреба го , а сега имаш само самота !
![]()
You can agree with me , or.. you can be wrong !
Постът на авторката на темата е хубав - лична, изпитана история, красиво написана. Вярно, личи си, че не е някоя изучена писателка, но е грабващо как е представила някои неща, с какво чувство е написала думите.
Другите... започнаха да се правят на интересни, като започнаха да пишат "стихотворения", подобни на които се срещат под път и над път - нетът е задръстен с тъжни и депресарски изказвания. Обаче такъв оптимизъм лъха от тази история за изгубената любов, разказана с простички, но силни думи, че завладява веднага.
"Хората правят живота толкова интересен. Представяш ли си, че във Вселена с толкова чудеса те успели да измислят скуката? Удивително!"
Благодаря ти много,наистина се опитах да предам по възможно най-простия начин тази сложна история...Първоначално написано от MoOnLiGhT_ShAdOw
![]()
You can agree with me , or.. you can be wrong !