Ето ме отново разпиляна на парчета , кървяща от любов ,в прегръдката на самотата . Търсеща утеха в нищото , търсеща утеха в теб ! Не си играй с мен , аз не съм поредната картина на стената , нито тази която ще плаче още за теб . Облика ти нежен като сняг , целувката ти алено отровна , но аз стоя сама и се чувствам сякаш волна птица без криле ! Ти открадна ми сърцето , погреба го , а сега имаш само самота !