Тишината

[Lord_Of_The_Night]

В тишината на отминалите дни,седя аз безмълвен в този късен час,
вълните плискат мойто гърди,самотен на брега на чуден бряг.
Гледам небето пак с очи,очи с надежда изпълнени,а вятъра шуми покрай мен и аз оставам в плен,в плен на отминалата любов и отминалите спомени.

Дълго време,луната обсипваше моето лице с лъчи,а миналото като гръм пронизваше сърцето ми.
В бурното море на моята душа,аз плавах без посока и останал само с тъга,тъга че може би никога аз не ще изпитам отново любовта.Гората тихо шепнеше-"защо си тъжен ти,нима това не е рая на земята,виж ти си като в небесата"
Отговорих и-"да наистина това е рай,но този рай,не ще ме ощастливи,защотоаз имах едно нещо в живота ми което бе всичко за мен и то се изпари"

Отново в тишината на спомени,бавно времето лети,отново сам с мислите си,на брега аз лежа и чакам морето да ме понесе,да потъна аз в дълбоките води,водата ще ме прочисти от всички спомени на отминалите дни и в ранни зори,аз отново ще видя светлината през мойте очи,и миналото никога не ще се върне над мойта стряха!!!

[Pliok0019]

Темата е възможно най-комерсиалната. Като изключим това, стихотворението наистина ми харесва.

[zaraaa]

Na men lichno mnogo mi xaresa, Bravo!!!

[Lord_Of_The_Night]

Na men lichno mnogo mi xaresa, Bravo!!!

Мерси радвам се че ви е харесало.

[EniTyYy]

Много е Хубаво...!