спешно за философията

[karakondio]

есе или някакви разсъждения по темата : Има ли полза от философията,нужна ли ни е.. ???

[comics]

за теб определено няма полза

[karakondio]

нали тва е форум точно за такива неща ..какви са тези отговори за тебе няма полза..
и се пак някой може да помогне по темата ще съм му благодарен че ми е много спешно а в писането на есета не съм наи силен

[mistake]

Всяко тръгване е убеждение, защото предваритеилно си избрал пътя или поне отправната точка, за да стигнеш до целта, която можеш да докажеш като истина. Тогава убеждението ти се превръща в обективна, но относителна истина, която става отправна точка към друга относителта истина. Убеждение, път, вървене и цел няма само при абсолютните неща. Например, при абсолютният хаос, абсолютният ред, абсолютното нещо и абсолютното нищо няма нужда от убеждение, път, вървене и цел. Защото абсолютните неща няма в какво да те убеждават, нямат път по който да вървиш и постигане на каквато и да е цел. Можем само да попитаме, те могат ли и трябва ли да съществуват. Затова съм избрал материалистичната линия, която е убедителна, има здравомислещ път по който да вървя, за да стигна до целта – доказуемата обективна истина. При вървенето по този път към истината, нещата получават определение.
Математиката и философията са двете протиноположности на научното познание. Математикага е аналитична логична наука, която се занимава с частният анализ на нещата. С казаното става ясен предмета на математиката, но няма определение за нейната същност, което ще се съдържа в отговорите на въпросите. Как го прави? С какво го прави? И защо го прави? Ще предложим едно кратко логично определение, с което може да се отговори на повдигнатите въпроси. Математиката това е аналитична наука за логика на символите. Така самото определение отговаря на въпроса „С какво го прави”. Чрез логично взаимодействие на символите е отговора „Как го прави”. „Защо го прави”е най-важният въпрос, който не е получил още пълния си отговор. Но от частичният отговор става ясно: че разкрива закономерностите, които държат в цялост структурите и формите на материалната обективна действетелност.
Философията, която е другата противоположност заниманаща се с обобщаващия синтез на нещата също изисква определение на същността си, което да съдържа отговорите на въпросите. С какво го прави? Как го прави? И защо го прави? За философията определението също е кратко. Философията е синтетична наука за логика на думите. Определението отговаря на на въпроса „С какво го прави”. Чрез логично взаимодействие на думите е отговора „Как го прави”. „Защо го прави” е най-същностен въпрос. Чрез обобщеният логичен синтез на думите философията ще разкрие общите закони на материята и ще стигне до Всеобщият закон на съществуването и развитието. От друга страна думите са довели философията до какви ли не недоказуеми изводи, празнословия.
За да няма празнословие в казаното от философията, думите трябва не само да са логично свързани, а трябва да са отражение на обективната материална реалност. Ако се спазят тези изисквания, пак може да се получи изкривяване на казаното и то да не съдържа истината. Прекалено са деликатни нещата, които трябва да спазваме при философстване, за да достигнем до истината като разбием огромната шлака от думи, които са я затрупали.
Системата, през която минава философстването има четири етапа. Първият етап са букви подчиняващи се на определени правила, с които могат да се образуват думите на вторият етап, с които можем да образуваме логичните изречения на треитият етап. Тези изречения могат вече да съдържат концентрирана истина като мисли, афоризми и пр. При четвъртият етап се появява една важна особеност, защото той дава завършеност на произведението, теорията, задачата, което изисква логична последователност и взаимосвързаност на изреченията. Защото, ако построим теорията си само от логични изречения, които нямат взаимовръзка То тя няма да съдържа определената истина, която трябва да изкажем. Тази свобода съдържаща се в думите позволява на философите да изказват нещата, но да не ги доказват.
Математическите действия също минават през четири етапа. Първи етап свободните символи. При вторият етап символите вече са логично свързани. При третият етап логичната връзката между символите вече води до образуване на уравнение. В четвъртият етап се стига да цялостна задача или теория. Така че математиката като по-тесноспециализирана подлежи и на по-строг контрал, а философията поради работата си с думите и всеобхватността си излиза извън контрол. Ето точно обвързването и с естествезнанието и логичната връзка между изреченията ще доведе философията до истини, които може да докаже.
Ето за какво са необходими символите, думите, изреченията, за да имаме възможност чрез езика да мислим и измисляме – стигаме до истината на нещата. А онова, което е извън обхватността на обективната реалност е и извън обхватността на езика, което го определя като не съществуващо.
Ако вземем, кое и да е философско произведение няма да открием общата логична взаимовръзка в него, защото я няма, което е мъзмъзможност за извръщения. Същото важи и за коментарите във форума.
Такива трябва да бъдат съвременните изисквания към философията: изводите и да се опират на обективната действителност, а в произведенията и да има логическа последователност и взаимовръзка между изреченията, за де се превърне тя в наука.