Песента на нощта

[ScionOfStorm]

Песента на нощта

Ефирността тайните си пред мен разкри
В тъмна доба, кога дъждът тихичко заплака.
Нощ, килимът непробуден твой ти постели
И остави Гласът твой да е на гарван грака.

Песен руйна извий, нека кръшната ти снага
Извива се в мислите ми, докато ме прегръщаш.
С одеало завий ме, на луната на брега
Докато със зноя си хладен от деня ме отвръщаш.

А после прокарай призрачните пръсти
По прорязана от звездолунни сенки лютня.
През планини, лесове, околовръсти
Нека се чува на теб, Велика, чудната свирня.

Разпери ръце и пламъците ми в теб побери
И досущ погребална клада нека да са те.
Единадесет тлеещи огньове, всите ги сбери
После изчакай всеки един от тях да умре.

[Pliok0019]

Много е хубаво. Долавям някои фолклорни мотиви, които го правят настина силно и уникално.

[ScionOfStorm]

Мерсим )