Първата любов....или поне първото влюбване от моя страна,което не беше споделено от момчето, опрделено си остана в миналото и вече не ми пука за него.

Но първата споделена любов...мммм...това си е приказка,поне в моя случай. Не знам дали хваща ръжда или не,след години ще ви кажа. Аз все още съм си с първата си любов и,живот и здраве,така ще си продължаваме. Наесен ще проверим дали разстоянието може да ни раздели,но не мисля,че това е човек,когото някога ще забравя. Все пак първото си е най-сладкото,а и когато самият човек е специален,т.е. не ви свързва само страст,а и много други неща,тогава бих казала,че е трудно да забравиш една преживяна радостна тръпка.