Напоследък се опитвам да си обясня защо правим, или съответно не правим нещо?! Тъпи ли сме?!
- Защо се борим с всякакви средства за нещо, а когато го получим не го ценим?
- Защо толкова се стараем да живеем за мига, че накрая го изпускаме?
- Защо живеем по максимата "Не искам аз да съм добре, искам Вуте да е зле?... Какво ни носи чуждото нещастие?
- Защо плачем, когато загубим някого, а в мига, в който си го върнем, започваме да повтаряме грешките си?
- Защо искаме все да пораснем, като след това цял живот ще сме големи?
- Защо така и не можем да се научим как да не се нараняваме сами?
Има още много "защо", можете да споделите вашето. Аз мисля, че е хубаво да си припомняме по-често максимата на Ларошфуко: " Преди да пожелаем силно каквото и да било, трябва да узнаем щастлив ли е онзи, който го притежава..."