Ето ви моята история...въпросите ще са в края че вече не знам..Полудявам...Всъщност си имам приятел от година и нагоре..Но нещата с него не вървяха от доста време....И се случи така,че срещнах другия...Излизах с него няколко пъти..Няколко пъти сме се целували..нищо повече (то и тва си е чиста изневяра де) ама все пак...Та втория е човека който...дава всичко за мен,ОБИЧА МЕ,вярва ми,нуждае се от мен...Звучи много добре...но всъщност 1 по 1 излизат всичките му лъжи и съм бясна и отвратена и наранена едновременно...Първия удар беше когато разбрах от обща позната,на която мога да се доверя 80+ % ,че моя човек..си имал приятелка...от София...а ние сме далече от София де...после една по една лъжите му продължиха да излизат наяве а аз не знам какво да правя...Не съм му казвала че знам за неговата..преди малко също разбрах че въпросния се натискал със наща обща позната...И все някакви такива...Просто усещам че не мога да му вярвам... Проблема е че май се превързах прекалено много към него....Искам да му дам тотален игнор и да дам шанс на връзката ми да просъществува...Но ТОЙ е там...винаги...тва ме убива...Вярвах,че ще е по-добър от първия..а се оказа дори по-зле...Лошото е че излъгах приятеля ми на няколко пъти за него...моля се никога да не разбере...просто...толкова здраво затънах...
Май нямам конкретен въпрос..просто исках да изявя разочарованието си от мечтаното момче...И как заради глупост бих загубила човек,който наистина си заслужава...Да не говорим аз какъв епитет заслужавам,как се чувствам и прочее...Но каквото сам си направиш и Господ не би го направил пак...Приемам всичко-съвети,критики,мнения...въп оси...Ако някой е изпадал в подобна ситуация..нека сподели...Благодарско че изчетохте глупостите ми...