Такаа...харесвам едно момче от около няколко седмици.Аз съм на 14(скоро правя 15) а той имаше бал тази година.По едно време излизахме заедно на кафе(уж като фр. ама той винаги си ме изпращаше до нас).Говорехме си по телефоните с часове - в буквалния смисъл на думата (незнам техните как са му плащали сметката... ).Говорехме си за какви ли не неща - филми,музика и такива работи.Обаче по едно време всичко спря.... ;( И сега аз отново го карам да излизаме на кафе и такива работи,обаче той все нещо ще се измъкне - ще излиза с фр. , трябва да ходи еди къде си и такива...Иначе по скайп всичко е ок - пишем си с часове.Обаче има и друго - той е единствения тийн негър в града и мама или не дай си боже тате разберат че имам намерение да излизам с него ще ме застрелят.Мама може би по спокойно ще го приеме,защото и споделям всичко,ама бащаткото... ще ме гледа .А на всичкото отгоре мама си е въобразила че е наркоман което не е изцяло вярно - кой не пуши треволяк от време на време .А и днеска го видях,отивах към една фр и той мина на около 30 метра от мен и щом ме видя дойде при мен
Той:Как си?Какво правиш?
Аз(червена като домат ):Ами аз..такова..отивам до тва,до..една фр че трябваше да и занеса там нещо... (това го мърморя около мин и нещо
Той:Ама какво ти е станало,защо си толкова червена?
Аз (пред нервен срив ) :амиии то такова...незнам и аз...(вече сигурно съм била с цвят на доматено пюре )Айде ако искаш някой път на кафе...(за една седмица сигурно му го повтарям 10 пъти )
Той:Миии,аз сега...такова...ще излизам с момчетата и....незнам..някой път..
Аз:Ми ок тогава..Айде аз ще тръгвам че ще закъснея...
Той:Ми ок...Довечера ако можеш влез в скайпа..
Аз(отново почервенях):Амиии,да...ще мога

И такаа...Някой ако има някаква идея как да го накарам да ми обърне внимание не като на фр,ми като на нещо повече...А и някой ако случаайно има идея как да кажа на мама (ако изобщо доживея да излезна с него ;( ) че ще излизам с него.Все пак не е особенно обичайно от цял град да хлътна по единствения тийн негър