It hurts...

[nyx]

Бяхме десетина човека в компанията,а на откриването на огромния търговски център имаше повече от 7-8 хиляди души...И в цялата тази суматоха,аз видях онези познати очи,познатото лице,познатите устни, познатия поглед...Неловката усмивка дори бе същата...Усетих и познатата тръпка,топката в гърлото,свития корем...Не вярвах,тя беше пълно копие на моето момиче...Моето момиче,което не бях виждал вече шест месеца...Което ми се искаше да е все още мое...Не можех да преместя поглед от очите й...Пъстри като нейните...Въпреки хилядите хора тя усети,че я гледам...Притесни се и се опита да не обръща внимание...Дори маниерите й бяха същите...Опитваше се,но и тя не успяваше да отмести влажния си поглед от моя...Гледахме се...Сякаш се познавахме...За миг дори си помисли да отида и да я поздравя,но се осъзнах,че..."Забога,това не е ТЯ!!!"...Това бе просто поредния обект,в който се опитвах да открия моята "половина"...Месеци наред търсех онзи дъх,онзи смях,онзи глас,онези сладки думи,сладкия акцент,дори,сладките устни,нежната кожа,меката коса,красивото тяло...И в един момент ги видях-едно към едно,като две капки вода,в моя случай,еднакви като две сълзи...Две сълзи,които изгаряха не лицето,а душата ми...Сълзи като онези,които тя пророни докато седеше срещу мене,нощта в която се запознахме...Истински,честн и идващи наистина отдълбоко...Почти година търсене...Почти година вникване в чуждите очи...Поти година болка от разочарованието,че нея просто я няма...Но сега тя сякаш седеше пред мене...Какво стана?! Нея ли намерих или намерих това,което търсех-една илюзия..."ЗНАМ НЕ Е ТЯ!!!!!!"-продължавах да крещя наум..."НО ИСКАМ ДА Е ТЯ!!!" Дали имах право дори да мечтая...Дали така не предавах любовта ни...Дали ще ме заболи,ако тя открие мене в някой друг и спечели неговата любов..."Не...Тя не би го направила,нито аз...Дори да не ме обича сега,някога ме обичаше и знам,че никога няма да ме нарани... Няма да го направя и аз!!!Но...Искам да я гледам,да я гледам до насита, да се полюбувам на погледа и устните й още малко...Онези устни,които ме горяха нежно...Онзи поглед,с който ме гледаше когато седеше гола в прегръдктие ми...Трябва да я гледам,за да мога да продължа напред...Инъче нямам вече сили...А колко мощен ме караше тя да се чувствам някога....Имам нужда да поживея в тази илюзия още малко..."Беше сякаш....Сякаш спях,а трябваше да ставам за работа,за да започная поредния скучен ден...Сещаш се-знаеш,че след 1 минута алармата на часовника ще звънне и ти ще трябва да станеш...И ето минутата минава...Чува се познатата мелодия,онази,същата като трезвото съзнание...Знаеш,че закъсняваш,както знаеш,че грешиш...Но си готов да дадеш всичко само за една минутка сън...И докато се усетиш пак си заспал...Пак мечтаеш,пак живееш в друг свят...В онзи свят притеснения и влажен поглед не бяха на непознатото момиче,а на моята любов,на моя живот...И аз се възползвах от шанса да им се любувам...Галех я с очи,целувах я...За миг на нейното място се появи ТЯ...Беше на онова наше място и ми се усмихваше срамежливо с детския си смях...Тичаше,въртеше се,танцуваше,но продължаваше да ме гледа закачливо,така само както тя можеше... Смееше се наглас... Накара ме да се усмихна и аз...Идваше ми се да се разсмея...Да изкрещя наглас "Обичам те!"...Тъкмо изричх тези думи, когато сред хилядите гласове чух своето име...Затворих очи и когато ги отворих бях отново на входа на онзи център...Сякаш преминах през не просто обикновен портал на магазин,а през границата между моя и нашия свят...Онзи,който тя споделяше с мене...Осъзнах какво става...Беше минала минута...За тази една минута,това момиче ми даде сили да продължа...Желание да продължа да търся оригинала,а не доброто копие...Казват,че всеки човек си има ангел,който го пази...В този момент сякаш моят беше слязъл на земята,пременен в това момиче,за да ме спаси...И го направи...Тя ме гледаше уплашено...Сякаш с поглед и предадох моята история...Сякаш с поглед и говорех и й казвах какво търся...За тази минута тя бе забравила своята работа,хората чакаха нетърпеливо и изнервени...Но тя ме гледаше захласнато,както и аз нея...И отново чух името си...Усетих лек шамар,който сякаш ме събуди и аз отново тръгнах...Обърнах се,за да мога да я погледам още малко...Но тя малко по малко се смесваше с тълпата...Подяволите,имах нужда да я гледам, въпреки,че знаех, че не е това,което ми трябва... Тя бе краткотраен заместител,отнесъл ме за миг година назад...И изчезна в тълпата...
След половин час отидох да я потърся...Но нея я нямаше...Приятел ме попита:"Това момиче,което те гледаше не ти ли приличаше на НЕЯ?"..."Да..."-кимах с насълзени очи,но и с усмивка...Плачех за мето момиче...И се усмихвах,пак заради нея... Защото знаех,че някъде там тя ме чака и тя ми прати знак,че мисли за мен...Защото тя ме спаси веднъж,тя ме запзи жив и отново го направи...Защото ме обича... Защото я обичам и аз...

[kaliiiiii]

това твоята история ли е... мн е красиво ;(;(;( и колко странно познато ми е това чувство...

[firesnow]

колко празни приказки
колко малко действие
чак прескачах редове от отегчение
стиа ве брат
ако те тикнат в районото да описваш някоя случка сиг ше им изпишеш химикалите от прилагателни
по добре си намери по интересно занимание с което да запълваш...явно голямото ти...свободно време

[beiho]

АБе, какво да ти кажа,разбирам те, ама как се разделихте, тя не е ли във вашия град,няма ли познати,че да ги питаш къде е сега?Щом е жива-споко ще се намери някъде, но какво ще и кажеш?
Трябва да я върнеш със спомените си в миналото, за да разбере, че няма да може без теб.Не можеш просто да отидеш и да и кажеш обичам те!

[LizZz]

АБе, какво да ти кажа,разбирам те, ама как се разделихте, тя не е ли във вашия град,няма ли познати,че да ги питаш къде е сега?Щом е жива-споко ще се намери някъде, но какво ще и кажеш?
Трябва да я върнеш със спомените си в миналото, за да разбере, че няма да може без теб.Не можеш просто да отидеш и да и кажеш обичам те!

Усещал съм подобно чувство.. Опитай се да направиш нещо по въпроса...
Тя има ли си гадже?

[cinderella_gugutka]

бих дала вси4ко да имам 4овек който да ме оби4а по този на4ин.

[vilinanova]

Стряахотно си го описал!Божествено е!Явно наистина много обичаш твоето момиче!Не можеш ли да направиш нещо по въпроса?Да и намериш телефона, скайпа?Дори да я намериш някъде!Много тъжна и изкренна история!

[miShle]

Някой казвал ли ти е,че пишеш страхотно? Знам колко е трудно да се опише с думи това,което чувстваш а ти си го направил ужасно добре .... Всъщност историйката е чудесна .. Самите думи,които използваш ... Някак си докато четеш ти докосват сърцето ... Съжалявам за изгубената ти любов .. Но помни,че ако ви е писано да сте отново заедно - някой ден ще сте ... Ако не .. трябва да продължиш напред ...

[dimanushka]

sys spomeni ne se jivee.. s mechti ne se jivee.. pone ne se jivee s realnostta.. tova sravnenie s dvata svqta e mn krasivo i mn bolezneno..
chak iztrupnah kato go chetoh.....

[sexita]

леле...страхотно пишеш =D>

[TheMaggie]

колко празни приказки
колко малко действие
чак прескачах редове от отегчение
стиа ве брат
ако те тикнат в районото да описваш някоя случка сиг ше им изпишеш химикалите от прилагателни
по добре си намери по интересно занимание с което да запълваш...явно голямото ти...свободно време

Аз също не дочетох историята докрай.Красиво си я описал,но леко отегчително.Разбрах какво ще стане на края от 1/4 от началото на текста.Опитай по-сбито - пак можеш да вложиш толкова чувства.

[nyx]

всички сте прави...със спомени не се живее,ама и в реалността не е лесно...знам,че трябва да проявя още търпение,да изчакам да видя, какво ще покаже съдбата,ще чакам,но още малко...направих всичко възможно по въпроса...Телефон,скайп,еле� �тронна поща,адреса също й намерих,даже писма й пращах,които тя не получаваше...Дори отидох при нея...Рискувах много,но изминах цялото това разстояние,за да видя дори за миг очите й...Да има си гадже,но и тримата знаем,кой какво чувства...тя също би дала всичко,да има човек до себе си,който да я обича така,но в случая нужното не е по силите и на двама ни...Не е от моя град и няма как да бъде при мене...Не сме късали,запознахме се в хотела където работех и прекарахме няколко нощи заедно...след това се видяхме няколко пъти,няколко момента които никога няма да забравя...По коментара на firesnow,да наистина напразни думи,много прилагателни,но понякога човек има нужда да поговори с някой,да си го излее...в моя случай смисъл да говоря-няма...да пиша също,но само тва ми остана като вариант...И да,дано не ме приберат в районното,че ще ми лепнат още някоя година за унищожаване инвертара на общината (химикалите)

[sexy_eJlz]

Кфа е тая история бе ... По скоро ме уплаш ... Лично аз бих си изкарала акъла, ако някой непознат ме зяпа така ...

[nyx]

xaxaxa

[fuklu]

malii gorki4kiq

[sadsad]

незнам истина ли е това но.....мн ме разчувства...просълзих се...

[NaNa_SladuRana]

бих дала вси4ко да имам 4овек който да ме оби4а по този на4ин.

+1 това момиче явно е ангел,ако си я изгубил,спечели я отново

[DYNAMIC]

страхотно е бр

[PaChanGa_GiRl]

Страхотно е! И макар да нямам съвет за теб се надявам да ти е олекнало поне малко. История ме накара да изтръпна, наистина... Прекрасно!
Успех ти желая!

[soul1199]

mn krasivo si go napisal,prosto strahotno,li4i si,4e naistina q obi4a6 i vse nqkoga 6e se sre6nete pak, ne se ot4aivai,potursi q

[MonSitY]

това малко ми се струва нереално но наистина трогателна история...

[vesito13]

това малко ми се струва нереално но наистина трогателна история...

Реално е , това не е първата тема за тяхната история тук и винаги всичко е разказано по този прекрасен начин както сега , жалко е само това че те двамата са разделени

[la4ezara]

Много е хубаво

[Fallen`Angel]

Горе главата, пич ! Моята история е също толкова подобна като твоята. Потърси старите приятели - те не забравят, излез, позабавлявай се. След време седни и помисли реално над нещата и погледни възможностите си. Ако имаш възможност да се преместиш при нея, първо й се обади й поговорете надълго и нашироко. Кажи й, че имаш сериозни намеряния да бъдете заедно и от нея зависи дали да го направиш. Не забравяй, че ти имаш ВЪЗМОЖНОСТ ! Тя те обича, има близки отношения с теб, ценен си й ! Ще направи всичко, ако те обича наистина както казва. Бъди търпелив, говори с нея. Жалко, пак казвам - имаш избор, а не го използваш. Аз бях на твоето място и разстоянието не ме спря, но замисли се и под друг начин. Каза, че съдбата може да ви събере, може да е отредено след време да се съберете по друг повод. Ако сега избързаш, може да се стекат обстоятелствата лошо занапред (както при мен стана). BE PATIENT !!!

[kuklichka_bg]

Кфа е тая история бе ... По скоро ме уплаш ... Лично аз бих си изкарала акъла, ако някой непознат ме зяпа така ...