Бяхме десетина човека в компанията,а на откриването на огромния търговски център имаше повече от 7-8 хиляди души...И в цялата тази суматоха,аз видях онези познати очи,познатото лице,познатите устни, познатия поглед...Неловката усмивка дори бе същата...Усетих и познатата тръпка,топката в гърлото,свития корем...Не вярвах,тя беше пълно копие на моето момиче...Моето момиче,което не бях виждал вече шест месеца...Което ми се искаше да е все още мое...Не можех да преместя поглед от очите й...Пъстри като нейните...Въпреки хилядите хора тя усети,че я гледам...Притесни се и се опита да не обръща внимание...Дори маниерите й бяха същите...Опитваше се,но и тя не успяваше да отмести влажния си поглед от моя...Гледахме се...Сякаш се познавахме...За миг дори си помисли да отида и да я поздравя,но се осъзнах,че..."Забога,това не е ТЯ!!!"...Това бе просто поредния обект,в който се опитвах да открия моята "половина"...Месеци наред търсех онзи дъх,онзи смях,онзи глас,онези сладки думи,сладкия акцент,дори,сладките устни,нежната кожа,меката коса,красивото тяло...И в един момент ги видях-едно към едно,като две капки вода,в моя случай,еднакви като две сълзи...Две сълзи,които изгаряха не лицето,а душата ми...Сълзи като онези,които тя пророни докато седеше срещу мене,нощта в която се запознахме...Истински,честн и идващи наистина отдълбоко...Почти година търсене...Почти година вникване в чуждите очи...Поти година болка от разочарованието,че нея просто я няма...Но сега тя сякаш седеше пред мене...Какво стана?! Нея ли намерих или намерих това,което търсех-една илюзия..."ЗНАМ НЕ Е ТЯ!!!!!!"-продължавах да крещя наум..."НО ИСКАМ ДА Е ТЯ!!!" Дали имах право дори да мечтая...Дали така не предавах любовта ни...Дали ще ме заболи,ако тя открие мене в някой друг и спечели неговата любов..."Не...Тя не би го направила,нито аз...Дори да не ме обича сега,някога ме обичаше и знам,че никога няма да ме нарани... Няма да го направя и аз!!!Но...Искам да я гледам,да я гледам до насита, да се полюбувам на погледа и устните й още малко...Онези устни,които ме горяха нежно...Онзи поглед,с който ме гледаше когато седеше гола в прегръдктие ми...Трябва да я гледам,за да мога да продължа напред...Инъче нямам вече сили...А колко мощен ме караше тя да се чувствам някога....Имам нужда да поживея в тази илюзия още малко..."Беше сякаш....Сякаш спях,а трябваше да ставам за работа,за да започная поредния скучен ден...Сещаш се-знаеш,че след 1 минута алармата на часовника ще звънне и ти ще трябва да станеш...И ето минутата минава...Чува се познатата мелодия,онази,същата като трезвото съзнание...Знаеш,че закъсняваш,както знаеш,че грешиш...Но си готов да дадеш всичко само за една минутка сън...И докато се усетиш пак си заспал...Пак мечтаеш,пак живееш в друг свят...В онзи свят притеснения и влажен поглед не бяха на непознатото момиче,а на моята любов,на моя живот...И аз се възползвах от шанса да им се любувам...Галех я с очи,целувах я...За миг на нейното място се появи ТЯ...Беше на онова наше място и ми се усмихваше срамежливо с детския си смях...Тичаше,въртеше се,танцуваше,но продължаваше да ме гледа закачливо,така само както тя можеше... Смееше се наглас... Накара ме да се усмихна и аз...Идваше ми се да се разсмея...Да изкрещя наглас "Обичам те!"...Тъкмо изричх тези думи, когато сред хилядите гласове чух своето име...Затворих очи и когато ги отворих бях отново на входа на онзи център...Сякаш преминах през не просто обикновен портал на магазин,а през границата между моя и нашия свят...Онзи,който тя споделяше с мене...Осъзнах какво става...Беше минала минута...За тази една минута,това момиче ми даде сили да продължа...Желание да продължа да търся оригинала,а не доброто копие...Казват,че всеки човек си има ангел,който го пази...В този момент сякаш моят беше слязъл на земята,пременен в това момиче,за да ме спаси...И го направи...Тя ме гледаше уплашено...Сякаш с поглед и предадох моята история...Сякаш с поглед и говорех и й казвах какво търся...За тази минута тя бе забравила своята работа,хората чакаха нетърпеливо и изнервени...Но тя ме гледаше захласнато,както и аз нея...И отново чух името си...Усетих лек шамар,който сякаш ме събуди и аз отново тръгнах...Обърнах се,за да мога да я погледам още малко...Но тя малко по малко се смесваше с тълпата...Подяволите,имах нужда да я гледам, въпреки,че знаех, че не е това,което ми трябва... Тя бе краткотраен заместител,отнесъл ме за миг година назад...И изчезна в тълпата...
След половин час отидох да я потърся...Но нея я нямаше...Приятел ме попита:"Това момиче,което те гледаше не ти ли приличаше на НЕЯ?"..."Да..."-кимах с насълзени очи,но и с усмивка...Плачех за мето момиче...И се усмихвах,пак заради нея... Защото знаех,че някъде там тя ме чака и тя ми прати знак,че мисли за мен...Защото тя ме спаси веднъж,тя ме запзи жив и отново го направи...Защото ме обича... Защото я обичам и аз...