Петко Славейков е написва една от най-ярките поеми в националната литература. В „Изворът на Белонагата” авторът утвърждава българското, разкрива характерния бит и идеализира българката.
Гергана поразява съвременния читател със своята нравственост и духовна извисеност. Героинята на Славейков отразява националното самосъзнание.
Гергана въплатява в себе си българщината и я съхранява. Тя става израз на народния идеал за жена. Авторът очертава съдържанието и нравствените рамки на българката, като „шлифовова” образа на фолклора.
В диалога с везира се открива нейната нравствена извисеност. В този епизод Славейков акцентира върху народната мъдрост, която извира от Гергана. Тя издига родолюбието в култ и поразява със своята привързаност към дома. Градинката, родната къща, цветята и нежеланието да се раздели с тях са конкретен израз на патриотизма и. Точно тези неща са по-стойностни за нея. Тя е господар на себе си и златото и коприната, които и предлага везирът не могат да я склнят да приеме предлижението му. За Гергана материалните придобивки са вредни и безсмислени, защото унищожават нейния свят, нейната родова принадлежност.
Освен с родолюбие тя поразява и с дълбоката и чиста обич към Никола. Тя държи на думата си и не може да замине за Истанбул, защото така ще предаде либето си, родителите си и българщината. Тя не желае да бъде робиня и да тъне в разкош далече от родното. Гергана е нравствено богата, а не е послушна изпълнителка на нечия воля. Тя слуша единствено гласа на сърцето си. Можем да твърдим, че тя е морална победителка, защото везирът разбира, 4е не може да бъде господар на сърцето и.
В образа на Гергана няма нито една негативна черта. Всички добродетели на българина: трудолюбие, красота, вярност към либето и любов към всичко родно е събрано в образа и. Тя е идеалната жена-българка.