Даже нямам напредстава какво заглавие да сложа... Честно!
Ето и за какво става дума:
Днес с приятелят ми се разкарваме и той споделя, че се чувства някак си..по-хладен към мен, което го и очаквах, но не искал да се разделяме. Каза ми, че чувствал някаква празнина в себе си и дори незнаел какво да изпитва точно към мен. Това ме озадачи, но не ме и шокира. Знаех как се чувства, защото съм така от години насам, но не го показвам по никакъв начин. Той също така каза, че и... това, което изпитвал навремето н е било любов! Е БОГА МИ, ТОВА МЕ ШОКИРА! Забавното е, че на думите му не ми идеше да се разплача, а за разсмях и то с глас и само му отговорих, че съм знаела това още от самото начало на връзката ни. И в действителност беше така - аз знаех, че е само увлечение, но не очаквах да си го признае гласно.
Всъщност пиша това, защото няма с кого да го споделя. Истината е, че жувея сама и единствения човек, с когото се виждам от време на време е приятелят ми, с когото очевидно май няма да останем много дълго заедно.
Не очаквам някакви коментари. Просто... и аз незнам. Исках да споделя =)
Искаше ми се да повярвам в лъжата, че все някъде има някой, който те обича, но... с всеки изминал ден от 5-6 години насам се убеждавам, че... дори и любовта е преходна.
Сега се усмихвам и плача. Усмихвам се, защото отново излязох права за някои мои изказвания преди време и плача, защото осъзнавам, че НЯМА човек, който въпреки всичко, да те обича истински. Няма такъв, който да се радва на успехите заедно с теб и плаче до теб... Няма... А се мъчех да живея в илюзията, че има и съм го намерила...
Колко глупаво, нали? =)

т.7
krem4et0

PS - благодаря на всички, прочели това мнение, за вниманието!