Просто искам да ви споделя,че съм страшна глупачка.Не мислех,че някога ще го кажа,но така излиза.
Колко теми изписах за това момче...Ужас просто,нямат брой.
Целият проблем е от това,че ходих с него и се привързах не много,а прекалено много,така че когато се разделихме той ме въртеше на малкия си пръст.Минах през какво ли не заради него.Първо беше безразличен...понякога мил,колкото да ми завърти главата.После се започнаха скандалите и обидите,но аз не та не!Втълпила съм си,че го обичам и това е.Глупава работа...
И най-гадното е,че почти всяко момиче,което преживее това,което преживях аз,ще зареже момчето не на 1-вия месец,а на 1-вия ден.Обаче аз,упоритата,си вгорчавах живота максимално с него.Незнам колко време мина...близо година плач по него.Сто пъти си казвах,че ще го забравя и сто пъти не ставаше.
Понякога оправяхме отношенията си или само така изглеждаше,но минаваха седмица-две и хоп,всичко започваше отначало.Той ме прави на две стотинки,а аз плача.Е кой би го търпял???Глупачка съм,нали?!И съм наивна,и какво ли още не...
Чувствам се като един изхвърлен боклук,като парцал.
И дори сега той да ме потърси и да каже:Здравей,хайде да се видим,аз ще се съглася!И защо..?Защото още ми е мило за него,защото в сърцето ми още има място за него...защото съм тъпа глупачка!
Няма да ви питам какво да правя...Питала съм хиляди пъти,но явно решението не е толкова просто.Или е?Да имам воля.Е да,обаче тая тъпа воля се появява за един ден и изчезва...Мразя се затова,че съм толкова слаба.Никога не съм си мислила,че ще давам толкова много за момче,а той ще се отнася така.Никога не съм го наранявала,не съм го обиждала. Това е... Не ме нападайте,моля ви.И без това всичко ми е ясно...