Любовта е болка , защото колкото и красива да е един ден хората осъзнаваме ,че сме създадени да нараняваме най-много тези ,който обичаме . Тя остава болезнени рани в душата на човека, когато е несподелена . Да виждаш даден човек всеки дн , да го обичаш с цялото си сърце и въпреки всичко да не можеш да бъдеш с него ,това е болка ,силна ,но не избледняваща с времето , а засилваща се като буря в океан , която наводнява самотния остров около него .Остава само надеждата , че той ще е щастлив с другата и че може би ти ще си доволна ,че той е щастлив и надеждата , че ти ще си щастлива в обятията на някой друг . Но болката от тази любов не избледнява тя си остава , защото света е устроен така разбиращ , че нещо е важно за теб, когато го изгубиш. И дори да имаш много други успешни и не до толкова успешни любови ,болката от тази любов остава .