.
Отговор в тема
Резултати от 1 до 6 от общо 6

Тема: ???

  1. #1

    Регистриран на
    Jun 2008
    Град
    Ботевград
    Мнения
    7

    ???

    За понеделник трябва да подготвим есе по литература на тема "Силата на жената" съобразено със стихотворението на Блага Димитрова "Жена".Необходима ми е помощ,тъй като ми е невъзможно да се справя сама.Благодаря предварително на всеки,който се опита да ми помогне

  2. #2
    Аватара на jujulinkaa
    Регистриран на
    Oct 2007
    Град
    тРоЯн
    Мнения
    1 064

    Re: ???

    влез в помагало там има

  3. #3
    Аватара на jujulinkaa
    Регистриран на
    Oct 2007
    Град
    тРоЯн
    Мнения
    1 064

    Re: ???

    Още от дълбока древност се води ”битка” между мъжете и жените. Този спор продължава и до днес. Мъжете твърдят, че те са по-силни и че работата на жените е да перат, да готвят и чистят. Жените пък в своя защита казват, че те са не по-малко амбициозни и знаещи от мъжете. Единственото нещо, което мога да кажа в защита на жените е:

    Зад всеки успял мъж

    стои една силна жена!

    Колкото и да не вярвате, че зад образа на нежно и крехко цвете се крие силна магьосница, е така. Жената е красива, умна и смела. Нейната красота е и външна, и вътрешна. Външната и красота заслепява представителите на другия пол. Сините и като море очи, златисто русата и коса, алените и бузи, прелестното и тяло. Тя омайва мъжете с тези си черти. Вътрешната и красота е огромна и не може да се опише с няколко думи. Тя е добра домакиня - умее да готви, чисти и да превръща малката къщурка в чист и спретнат дом.

    Бог е дарил жената с една привилегия - тя може да дарява живот. Малкото човече, което е било в нея 9 месеца, е най-голямата благословия за нея. Тя го отглежда, показва му правилния път в живота и носи на плещите си всички негови болки и страдания. Жената обича силно и пламенно своите близки. Нейното семейство усеща тази обич. Жената прави саможертви в името на семейството си. Тя е грижовна майка и любяща съпруга. Жената също се е превърнала и в муза за творците. Нейната красота и всеотдайност са основен обект на творчески интерес.

    Тя също притежава качества, които мъжете имат. Жената никога не оставя нещо преди то да е приключено. Някои жени имат амбицията да докажат, че те също могат да изкарват пари, да са на високи постове в работата и дори да са шефове на фирми. За нея е важно да раздава любовта си и да получава любов.

    Жената е не по-малко чаровна от мъжа. Спорът, който се води от векове между двата пола, е достойно спечелен от женската половина. Тя умее много неща, които мъжете не могат. Те, освен че вършат домакинската работа, са в крак с техниката и модата, а и могат да поправят водопроводни тръби и да боравят с отвертки и гаечни ключове. Жените са нежни създания, които могат да помогнат на всеки, изпаднал в беда.

    Жените са силни като бурно море, ослепителни като слънцето, нежни като птича песен, уханни като цъфнала цветна градина. Жените са най-великото чудо на Земята!

  4. #4
    Често определят Блага Димитрова като продължителка на темата за трудната женска съдба в един загрубял мъжки свят. Тя е първата българска поете¬са, дръзнала да изповяда открито устреми¬те на духовно свободната от догми и предразсъдъци жена, като в същото време съг¬ражда своята собствена визия за женското битие в личностен аспект.
    Със силата на поетичното слово и с ис¬креността на лиричната изповед стихотво¬рението „Жена” на Блага Димитрова зав¬ладява и оставя отпечатъка на размисъл за саможертвената обич на жената - майка и любима. Началните стихове въвеждат пря¬ко в душевния свят на лирическата герои¬ня - безименна, но носеща най-значимото определение „жена”:
    Как тревожно е да си жена.
    Поетесата наслагва последователно де¬тайлите в портрета на своята съвремен¬ничка, родена да изпълни най-святата, но и най-отговорната мисия-да промени света около себе си и да устои срещу деструктивните сили в него:
    Красота и усмивка да бъдеш
    сред всекидневния сив кръговрат
    вярност- срещу изменчивия вятър,
    нежност- в загрубелия свят.
    Нравствената същност на жената обе¬динява нейната физическа и духовна кра¬сота, за да надмогне „ всекидневния сив кръ¬говрат”. Тя е извор на нежност като противодействие на лишените от нея човеш¬ки отношения. В несигурния свят единст¬вено нейната вярност в любовта може да бъде опора. Опозициите тук са смислово определени и ясно изразени като вярност - изменчивост и нежност - загрубялост. Съдбата на лирическата героиня е част от житейския кръговрат, но тя е и олицетво¬рение на вечните ценности, без които той напълно би се обезличил и дехуманизирал.
    В сложните измерения на човешкото би¬тие жената прави своя избор, следвайки „безразсъдния път на сърцето” си. Призи¬вът на любовта е властен, но и „най-риско¬вания” от „ безбройните пътища земни”. Тя осъзнава ясно моралната отговорност и предопределеност на избора - „докрай да го извървиш”. Невидимата, но осезаема сила на любовта движи живота, дава импул¬си за неговото преобразяваме с увереност¬та на жената, че всичко това е заради обичта, заради зова на сърцето като нещо свято. И тя понася с радост своя дял, като изстрадана, но възвишена участ:
    Твоя единствена радост да бъде
    радост да даваш...
    Да бъдеш в нощта светло прозорче,
    което чака, първа стъпка,
    разбудила утрото.
    Светлите тонове в изображението доми¬нират като естествен израз на възприятие¬то у лирическата героиня за светлината, ко¬ято носи в себе си. Тя се излъчва от нейната способност да бди над своя дом като него¬ва вечна пазителка, като истинска жрица на семейното огнище. Метонимията „свет¬ло прозорче” отвежда към сакралното из¬мерение на пространствените граници на дома, съграден заедно с любимия човек. Трудната съдба, изпълнена с безброй за¬дължения на жената в семейството, пораж¬да не ожесточеност и ропот, а става осно¬вание за душевно удовлетворение и са¬мочувствие, че тя е в началото на деня: „пър¬ва стъпка, разбудила утрото”. Всичко оно¬ва, което е осветено от всеотдайната лю¬бов на лирическата героиня, е осмислено дълбоко като „единствена радост”от това „радост да даваш”. Това поетично опреде¬ление представя жената в нейното истин¬ско духовно, надбитийно измерение. Пое¬тесата изгражда облика й различно от ут¬върдените представи единствено като сто¬панка на дома и майка, като слаба жена, търсеща закрила от мъжа, подчинена му според патриархалния ред. Именно тя -„ слаборъката”- дава от своята душевна си¬ла на „ръката кораба”. В това е нейното величие, извиращо от способността й да обича до самоотричане.
    Нравственото извисяване на жената е по-силно от прошката. Това е способността да се издигне над дребнавото, да се прео¬долее болката на нараненото сърце, което се е врекло да обича. „И непростимото да простиш” не носи повелителен характер. Никой не може да застави сърцето да прос¬ти, ако прошката не е осмислена дълбоко в него, но не като демонстративен жест, а преди всичко като духовна потребност в името на семейното, но и на човешкото щастие, както и на опазването на родовите ценности. „Изменчивият вятър" на житей¬ския кръговрат може да разруши градено¬то с години семейно гнездо. Отново „сла¬боръката”, нежната половинка на мъжа проявява своята душевна сила в изпитани¬ето по трудния си път. Надмогнала разру¬шителния удар на измяната, тя намира бла¬городство и саможертвена извисеност да гради отново „живот от отломки". Мета¬форичната образност създава точна асоци¬ативност със смисъла на преживяното от лирическата героиня.
    Пресъздавайки образа на вечната жена, Блага Димитрова поставя акцент върху майчинството - най-значимото и същнос¬тното в творческото, съграждащо начало на женската природа. След усилията да опа¬зи и съхрани любовта, лирическата герои¬ня в стихотворението „Жена” споделя осъз¬натото от нея:
    Отговорност е да си жена.
    Бъдещето да носиш в утроба.
    Биологичното призвание на жената е свързано с нравствено-етичното осмисля¬не на родовия дълг. В основата на това приз¬вание обаче е любовта, чието естествено продължение ще бъде „новото стръкче":
    Да продължиш в един детски вик
    дългата мълчалива целувка.
    Вечност да сториш от краткия миг.
    Твоите прострени ръце за прегръдка
    люлка да станат за нов живот.
    Антитезното съпоставяне на вечността с „краткия миг” асоциира с продължението на човешкия род, в поддържането на веч¬ния кръговрат на живота. Ролята на жената е да свърже любовта с вечността на живо¬та. Жената-мадона е свят образ. Тя е приз¬вана да съхрани зародилия се в нея нов жи¬вот, образно пресъздаден от поетесата с красива метафора: „Бъдещето да носиш в утроба.” Това е най-благородната мисия, но и най-отговорното изпитание, в което жената майка отдава цялата светлина на ду¬шата си, за да опази и закриля новия жи¬вот:
    Нощем над него безсънна да тръпнеш,
    светла като звездоокия свод.
    Всяка детска усмивка - със бръчка
    да заплатиш и в косите със скреж.
    Сълза по сълза на новото стръкче
    своята хубост да предадеш.
    Нищо за себе си да не оставиш.
    Пълното себераздаване на жената е част от нейната същност - да бъде всеотдайна и способна на възвишена жертвеност. Ли¬рическата изповедница в творбата не при¬ема своето майчинство като тежка орис, а като свой свещен дълг. Тя проявява най-нежната чувствителност на сърцето си, подчертана чрез метафоричното сравне¬ние „светла като звездоокия свод”. Висока е цената на майчинството, но в него са и радостта да отгледа „новото стръкче”, и страданието, заради което жената заслужа¬ва уважение и преклонение. Белезите от преживените грижи и изпитания са изразе¬ни отново с поетична метафора: „Сълза по сълза на новото стръкче/ своята хубост да предадеш.” Лирическата героиня на Блага Димитрова е осмислила своята съдба оп¬ределено и ясно като саможертвена: „Ни¬що от себе си да не оставиш ”, за да достигне до мъдрото признание: „Саможертва е да си жена”.
    Понятието за възвишения образ на же¬ната поетесата внушава чрез нови измере¬ния на нравствената й сила. Дори когато тази сила изглежда изчерпана, тя отново на¬мира жизнена устойчивост да преодолее страданието в един противоречив и вечно променяш, се свят:
    И до ранена, разбита гръд
    чистите извори да защитаваш—
    просто, за да съществува светът.
    Експресивните епитети „ранена, разбита” засилват въздействието на моралното осъз¬наване за отговорността у лирическата ге¬роиня - „просто, за да съществува светът”. Метафората „чистите извори” насочва към вечните ценности в човешкия живот. На тях се крепи неговото съществуване и това пре¬допределя смисъла на дълбоко хуманното поведение на жената майка, любима и съп¬руга. Всичко това поражда естественото са¬мочувствие и чувство за достойнство у ли¬рическата изповедница:
    Гордея се, че съм жена.
    В стихотворението „Жена” на Блага Ди¬митрова съдбата на жената е очертана в нейната сложна противоречивост и един¬ство. Поетесата тръгва от тревожния ри¬тъм на живота, насочва се към възприема¬нето й за отговорността, към признанието за всеотдайната й саможертва, за да ут¬върди основанието й за гордост. Жената в творбата на Блага Димитрова не е иконо¬писен образ, макар да е толкова близо до светия образ на Божията майка. Тя е емблематичният образ символ на земната, обикновена жена, която се издига до ве¬личието на възвишеното и святото чрез си¬лата на саможертвената обич и дълбоко умъдрения поглед към света и неговите из-вечни ценности. В сравнение със своята предшественица Елисавета Багряна, ли¬рическата героиня на Блага Димитрова е наша съвременница, която не разрушава прегради и не отменя морални забрани. Тя вече е утвърдила правото си на свой избор според зова на сърцето. Не я влече дръзко „скитническа, непокорна кръв”. Ли¬рическата изповедница в „Жена” съвсем съзнателно осмисля призванието си в пространството на дома и утвърждава се¬бе си като личност, която е изградена в хармония с родовите и общочовешките ценности, с природната и хуманната си същност.
    Лироепическата творба на Блага Димит¬рова може да се приеме като поетичен раз¬мисъл за ролята на жената в съвременния свят; жената като средоточие на радости и изпитания. Интелектуалното и емоционал¬ното начало в стихотворението „Жена” са в единство, което е насочено чрез въздейс¬тващата сила на поетичното слово към яв¬ната потребност от утвърдено признание на жената и нейното благотворно влияние в „загрубелия свят”.
    Само Болката е Истинска
    http://prize.bg/amnesiaibiza

  5. #5

    Регистриран на
    Jun 2008
    Град
    Ботевград
    Мнения
    7
    Благодаря ви за помоща

  6. #6
    Цитирай Първоначално написано от Lady_MiLa Виж мнението
    За понеделник трябва да подготвим есе по литература на тема "Силата на жената" съобразено със стихотворението на Блага Димитрова "Жена".basketball stars Необходима ми е помощ,тъй като ми е невъзможно да се справя сама.Благодаря предварително на всеки,който се опита да ми помогне
    This is really an interesting topic. Women are powerful since they can do anything, more than we can think

Правила за публикуване

  • Вие не можете да публикувате теми
  • Вие не можете да отговаряте в теми
  • Вие не можете да прикачвате файлове
  • Вие не можете да редактирате мненията си