Цитирай Първоначално написано от babity
Добре де, аз съм толерантна към мнението на другите, може и да не са чак толкова противни, айде от мен да мине... днес се радвах на едно,ама като ме олигави... Ако иска да има бебе - ще го имат, но той не иска. Защо трябва да го караме да се чувства по - зле? Нямам нищо против бабите и съседските деца и въобще младите семейства, които успяват да съчетаят бебчо с личния си живот, ама не разбирам как можеш да възпиташ дете преди самият ти да си се превърнал в човек? Това е моята гледна точка... И все пак, Naman07, по - добре е да го махнат така, отколкото в следродилната депресия мамата да го хвърли в някое сиропиталище или както се казват там и после цял живот да се чувстват зле затова, че са сгрешили, знаели са си грешката и после пак са се осрали.
Той не иска защото има грешна представа за това какво е да имаш бебе(това че сестра ти има бебе не значи че наистина занеш какво е все пак всеки по различен начин изживява нещата а и всяко бебе е с различн характер) и си мисли че не е готов просто защото го е страх от новата ситуация.
Пастрока ми беше на 19 когато се запознах с него (бях на 5-6). Той как ме е възпитал и ме е научил на толкова мн неща, грижил се е за мене и ми е давал това от което съм имала нужда? Научил се е. Всеки се учи. И майка ми не е знаела как да въпитава деца а ме е родила на 25! Никой не е подготвен да отглежда дете докато не му се наложи. Всичко е въпрос на желание. Едно дете може да е нещо прекрасно. Просто трябва да гледате позитивно на нещата и да му давате мн любов на всичко друго ще се научите с времето.