- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- Любов
- Тръгна си... "и ся к`во прайм?"
Първоначално написано от deep
[>] Lenny Kravitz - Are You Gonna Go My Way
![]()
Нали именно затова я заведох при достатъчно добри доктори които няма да претупат нещата? Ако не ми пукаше изобщо сигурно щях да я заведа в касапница( давайте, критикувайте, казах "касапница" =) ). Мисля че хората си свършиха работата по наистина професионален начин... Като започнем от анестизиолозитее, които се опитваха да обеснят в детайли нещата за упойките, минем през сестрите които хвърчаха като гламави и правеха изследвания на всеки половин час и се стигне до тримата доктори които стояха и обсъждаха дребните манипулации до най-малкият детаил. Едно не ми хареса - на мен успокоителни не ми дадоха. Но го преживях и така. Цялата тази идилия можеше да продължи до утре по обед, ако тя не беше поискала да се махнем оттам. Докторите естествено позволиха, но не одобриха и сега през час тичат разни сестри до вкъщи да проверяват как е. Носят й лексотанчета и валерианчета. Завиждам.Първоначално написано от deep
Много интересно настроение има - на вълни е. През пет минути иска да я гушкам, стоим така минута-две преди да реши че вече не иска да ме вижда и ми казва да се разкарам. Ми разкарвам се... Мисля че вече си покрих норматива "Спалня->Хол" и "Хол->Спалня" за поне два месеца напред. Всъщност докато напиша това отидох поне пет пъти. Съжелявам ако ми се губи мисълта на местаШест. Както и да е. Заредил съм се с търпение, кафе и цигари. Някой съсед си е сложил аларма, която се включва постоянно и ме изнервя допълнително =) Благославям наум жена му, майка му и цялата женска част на фамилията му.
Ужасстанала е като малко дете... току що отидох за сладолед. Ядяло й се сладолед. "Ама той е студен".
Казвам си наум: "Да, затова има 'лед' в думичката... иначе щеше да е 'сладопяна' или 'сладосметана'". Усмихвам се. Поемам въздух и казвам на глас: "Нямаше топъл в магазина". Следва: "Ама аз искам топъл..."
Добре, добре... Топлим го. Станах въртоглав. Топли сладолед, ела д ме гушнеш, махни се, какво ми стана със сладоледа, докога ще чакам, ела да ме гушнеш, махни се ама първо ми донеси сладоледа... и накрая: "Ама той топъл бил много гаден..." и го оставя настрани
... както и да е... отивам за нов сладолед(студен, ама не много, само колкото да не е гаден, ако може с ягодки - дано продавачката ме разбере горката)...
Отдавна ви чета и все повече се гордея с нашата страна: ето вече и в психиатриите интернет е достъпен.
My evul side ish powered by nostalgia... hush!