Такаа... "Мистър Биг" вече е история. Край, свърши, точка, приключи, финито! Разделихме се с нагласата, че и двамата се обичаме , но разстоянието е пречката помежду ни и няма как да се получи просто, но дали е така? Между приятелите си съм позната като вечната паника, обсебва ме панически страх дори и за глупости, а сега, драги ми съфорумци, съм изправена пред най - големият си страх, а с други думи това, че едва ли не ще си изгния сама и пак никой няма да ме иска. Единственото, което ми остана е... скайпа. В смисъл... да, добре, ще ми се смеете, но... уатевър! Просто... засега успешно се въздържам да контактувам за него. Докато съм на училище не ми е проблемно, но в автобуса към вкъщи, вкъщи, докато уча... лудница. Понякога се заглеждам във профила му, случва се. И... нали... като всеки и той си пише разни неща. Просто... аз съм филмарка. Пише някакви неща и аз незнам за какво става дума, просто... глупаво е, че мисля за такива неща. Просто ме преследва мисълта, че не е просто шибаното разстояние, ами ако се е уредил без да ми каже? Ами ако съм била "утешението" ако го отхвърлят? Тогава... какво? Кога ще спра да се филмирам, за Бога?