Просто е странно. В един момент отписваш всичко и всичко се осмисля от Него/ Нея. После всичко изведнъж свършва, "любовта си отива" и се вспускаш в безброй глупости и безсмислени връзки, защото се чувстваш невидим. Дали е добре да го караш като по сапунките - много любов, последвана от много сълзи или е по - добре вместо това да не се впрягаш толкова за любовта и да станеш просто един от онези скептици (или по - скоро реалисти), които твърдят, че всичко е въпроз на хормони и изгода и да се отдадеш на кратки, безсмислени, водещи само до сексуално задоволение връзки? Или може би, някъде там, измежду въпросите, които аз задавам (и които на повечето сигурно им се струват глупави) има средно положение?