Как различаваме любовта от...?

[sabaku_no_gaara]

Всичките тези истории с влюбването и "немога да живея без него"? Дали не прекаляваме малко?

Ами всеки се поовлича малко и страда много...на всеки се случва,после на всеки му е гадно,депресията е гадно нещо.

Нужно ли е да се обвързваме чак толкова с "половинката"?А всъщност... защо го правим?

Еми предполагам че това си е като инстинкт,съмнявам се,че има,а и да има са малко хората които контролират себе си и това колко да се обвържат.

Дали пък има нещо такова, като това, което ние наричаме любов или просто се надлъгваме и примиряваме с недостатъците на другия за да не сме сами? Какъв избор имаме? Да сме сами и депресиращи се от дойките приятели или пък просто да "забършем" някого за да не е без хич?

Може и да има любов,може и да няма..избор може и да нямаме,защото дали ще сме депресирани сега или след като си намериме половина и се разделиме с нея...почти все тая.

Всъщност... това цялото "забиване" е ужасно. Звъня, човекът идва, вършим работата, а после си отива... Той е щастлив - задоволен е, а аз няколко часа съм в еуфория, че все пак не съм най - нежеланото същество на света. Няколко часа по - късно... депресияааааааа! Защо след прясно приключена връзка имаме такава отчайваща нужда да направим нещо, което ще ни депресира повече, да скочим в леглото на първият, който сме срещнали? Дали това наистина е продиктувано от това, че сме наранени и любовта има пръст или просто егото ни страда?

Ами имаме нужда да направиме нещо,за да се разсеяме,да не мислиме за депресията която ни следи постоянно.По-скоро е от егото,поне при повечето.