вамп, може и да си прав този път, вече съм склонна да повярвам във всичко. Защо тогава, след като не е любов той е искал да е с мен? Аз... не съм му предлагала секс, а той, повярвай ми, итрая прекалено дълго без секс? Каква полза бих имала аз от него след като е таааам някъде си и не съм по никакъв начин финансово зависима от него? Защо сега ми пука, въпреки че най - вероятно всичко,което разказвам тук и смятам за него е версията, която той ми е казал, а истината е друга? Дали го обичам? Не знам, може би. Дали ми пука? Със сигурност! Дали ще го забравя? Естествено! Но дали следващият път пак трябва да си кажа, че това е най - истинското нещо, което ми се е случвало или трябва да се примиря просто с това, че всяка вечер си лягам с един и същ?