Та значи ще се опитам да ви опиша цялата ситуация възможно най-кратко.Значи имам ТЕЛК(т.е инвалид сам в продължение на 1 година) понеже бях дълго време в болница...и поради това ми се полагат некви помощи от държавата (около 150лв) като компенсация,че съм на 16 и нямам право да работя...На пръв поглед ще ви се види че няма никакъв смисъл в това което пиша но все пак ако искате продължете да четете...и така...родителите ми не ми дават пари за нищо дам...за нищо.Дрехи дезодоранти и разни ей такива всичко си купувам сам GSM-и колелото дори и шампоана...и пяната за коса...и колата дето си я пия сега .
Досега събирах от рожденни дни от празниците некви нищожни сумички и делях буквално от залъка си за да мога да спестя за нещо което ми харесва.Вече обаче получавам помощи и си викам е сега вече ще мога да живея отчасти като нормален човек да ама не... Нашите ми дадоха първите помощи и си купих 1-2 тениски щото немах никви и те ми викат:"Абе ние за това ли ти дадохме парите да ги харчиш за глупости" след 3 4аса обяснение че неам никви дрехи(а техните гардероби са препълнени) майка ми вика е нема ти давам никви пари повече ще си стоят в мойта сметка и това е...ще ги харча за обучението ти и за учебници...И така кажете ми справедливо ли е че никви пари не ми дават попринцип пак и да ми вземат и малкото които държавата ми ги дава,а най-лошото е че няма какво да направя днеска съм викал 3 4аса(освен че ме заболя главата и вдигнах кръвното 140 на 120 нищо не стана)направо ми се реве ей така ми се насълзяват очите кат си помисля за това пак и още колко шибано ми е цялата тая шибана шибана мамка и де*ба година.Най-лошоте е че когато ти е възможно най-тежко вместо да те успокоят ти натриват още сол на главата че направо да те изкарат извън нерви на няколко пъти ми се е случвало да се разтрепервам в буквалния смисъл на думата и не мога да се контролирам не само заради това но заради и други неща...та исках само да споделя дано ми стане по-леко...