Дядо Либен

[jotitu]

Анализ на героя... никоъде не можах да наметря анализ на героя само в помагало някаква простотия, но не ми върши работа... помагайте плс

[VerryBerry]

Това дали ще ти свърши работа? http://www.teenproblem.net/school/index.php?m=s&id=216

[jotitu]

Това дали ще ти свърши работа? http://www.teenproblem.net/school/index.php?m=s&id=216

текста е същия като от помагалото и не е работено по съкратения текст от литературата е развивана някаква странна тема

[VerryBerry]

О,извинявай..ми само това успях да открия

[tedi_sunny]

Виж това

Образът на Дядо Либен в повестта “Българи от старо време” на Любен Каравелов


В повестта “Българи от старо време” Любен Каравелов визира някои от основните недостатъци на българското общество. Той се стреми да покаже пътищата, по които то трябва да се развие, и основните ценности, които хората трябва да притежават. Именно вечното желание да правиш добро е един от основните мотиви, разкрит чрез образа на дядо Либен, чийто прототип е дядото на писателя.
Типичен персонаж от епохата на Възраждането, Дядо Либен е видял много от живота. Думите, които изрича: “Няма, няма на света по-сладко нещо, отколкото да направи човек добро”, са ключови не само за речевата характеристика на героя , но и за цялостната идея на творбата. Те са възприети като глас на старото, опитното и мъдрото, който вървят ръка за ръка. Неговият образ съдържа идеята за човешката добрина, която веднъж сторена носи радост и щастие, на този който я е направил.
Турския кадия е въведен във втора глава с портретно описание, характерно за “старото време”: “с платнено фесленце”, “син контош”, “червено елече”, “бял пояс”, “арнаутски пищови”.Реда в семейството му преповтаря патриархалния модел – жените в къщата – баба Либеница и младите му снахи му прислужват, защото, като най-стар тий е господарят на къщата. Единствения момент, който е в разрвез с този патриархален модел е когато героят наручава традицията в избора на снаха за най-младият си син. По този начин Дядо Либен гради един свой собствен свят, в който красотата е най-висшият добродетел. Всички описания строго напомнят Каравеловата епоха.
В творбата присъства класическия сюжет за невъзможната сватба на двама влюбени, но разделени от семействата си.Това е и моментът, в който се проявява мотива за човешката доброта чрез помоща на героя Дядо Либен.Той е разбрал, че истинската радост идва не от парите и охолния живот, а от нещо съвсем просто, което всеки може да направи – доброто. Именно то е извор на радост, вътрешна хармония и удоволетворение от постигането на нечие щастие. То кара дядото да се раплаче, да възкликне с носталгия “Ех, младост, ех, сърце, и ти някога си тупкало сърчено в гърдите ми!”.
Доброто има много форми. То притежава една специфична сила – да пречиства хората и понякога то е това, което дава стимул на човек да живее. Образът на Дядо Либен е едно от неговите проявления.