Консервативно общество, мама му стара, консервативни институции, абсурдни вътрешни устави, комплексирани преподаватели, недъгава училищна администрация, чиято членове страдат от мания за величие, стотици потъпкани права и сравнително НИКОЙ, който да се опита да си ги защити... Благодарение на многопочитаемите учители, имах удоволстието да се запозная отблизо с нравствените принципи на "Висшата администрация" в една средносатистическа българска гимназия. Лични обиди, накърняване на достойнството по всевъзможни начини, ощетяване при оценяването... Преживях всичко това само, защото имах смелостта да говоря за истините-табу... Директорка, чийсто син е наркоман и педагошка (над 50 годишна възраст, неомъжена, отчаяна, депресирана, избиваща комплексите си посредством поста, който заема в училище) ми говорят за възпитание, позволяват си да обиждат (при това недвусмислено) мйка ми, под акомпанимента на реплики от рода на "Юлияне, ти си успял да пропаднеш още от сега, а си едва на 17 години" ; "..ти нямаш бъдещ..."
И съм убеден, че далеч не съм единственият пример за такова отношение от страна на учители към ученици в ширините на българското ни даскало... Докато ние сами не поемем инициативата в свои ръце, а именно да си търсим правата и нещо повече-да успяваме да си ги защитаваме!- то все ще ни мачкат, ще ни псуват, ще ни газят..
Поздрави
Един непоправим, свободолюбив Бунтар