Грозд цитруси

Ах, виж ме как се извисих.
На колоните цар се нарекох.
Въздуха със свистене пробих
Да покоря Нагоре се зарекох.

Не, чуй ме как могъщо изкрещях
И дробовете изкашлях с мъка.
Орел-рибар, над змиите заврещях
Че с блатото очаква ме май разлъка.

Размислих. Докосни невидими ръце.
Как паяжината те разкъсват!
Премини през гранитното ми лице
Цитрус и кръв се (те) разпръсват.

Ах, виж ме колко съм неведом.
И нашивките красиво си плета.
Как пирувам след моя си погром
И с метлата тихо саждите мета.