Приятеля ми най-вероятно няма да кара кола никога, тъй има проблем със зрението. Аз съм жена, разбира се, че би ми било приятно да ме возят с кола, вместо да се разкарвам из летните жеги пеш(не живея в голям град и ми се свиди понякога да давам пари и за такси). Но... нима това с колата е най-важното. Какво от това, че няма кола, а може би никога няма да има? Аз не го обичам заради това. Обичам го заради начина по-който ме кара да се чувствам, заради усмивката му, заради отношението му към мен, заради това, че ме разбира и най-вече, заради това, че ме познава толкова добре и въпреки всичко е с мен.
Ако ще да ми дойде английския принц с лимузината си, пак няма да оставя моето момче...