Здравейте!За мен не е характерно да пиша по форумите за собствените си проблеми,да споделям,да търся съчувствие и да натоварвам хората със собствените си проблеми.Просто напоследък станаха толкова много,че имам нужда да споделя с някого,а няма с кого.Не искам да се оплаквам,а просто ако можете да ми помогнете да изляза от дълбоката депресия,в която съм.Баща ми е извън страната вече 6 месеца,но живот и здраве,скоро ще се връща.Влюбена съм от 4 години в момче,което дори предпочита да съм мъртва.Но това не е най-важното.Мислех си,че в живота си имам човек,който вярва в мен и ме подкрепя.Но явно съм грешала.Говоря за най-добрия си приятел.С него сме истински приятели от 4 години,т.е. бяхме до скоро.Не твърдя,че съм го направила човек,но той беше зубар,който не общуваше с никого.Аз бях единственият човек,който му подаде ръка и му показа как се живее.Но не търся благодарност.Преди няколко месеца го запознах с едно момче от 6-ти клас(с него се познаваме от състезания по математика,където ходим заедно).От тогава той говори само за него,изолираме,не излиза с мен,само за да могат да си пишат по скайпа.На скоро ми каза,че той означава всичко за него,че аз съм на второ място и че не го интересувам.Единственото нещо,което го интересува,е този 6-то класник.Дори ми сподели,че ако се наложи да избира между живота на двама ни,щял да избере неговия и ако се наложи,би ме убил(ако 6-то класника му каже),защото той е неговият идол и живее заради него.При всеки възможен случай ми натяква колко много е момчето пред мен и че дори аз,8-ми клас,съм нищо в ставнение с него.За ''най-добрият ми приятел'' 6-то класникът е идол и той иска да прилича на него.Постоянно ми говори за него и аз вече не издържам.За мен това е едно дълбоко предателство на 4-годишно приятелство.Чувствам се много обидена и огорчена.Вие какво мислите за това?Извинявам се за дългата тема,но имах нужда да споделя