Как живота ми се скапа за 2 седмици..

[Danielkaaaa]

Не знам дали темата е за тук,но не намерих по-придържаща се към проблема..

Живота ми беше нормален като на всяко обикновенно 17 годишно момиче,нито прекалено щастлив нито се оплаквах... докато не ми се изсипаха една поредица от гадости.1во имах си приятел,който супер много обичах и той реши,че не трябва повече да сме заедно.Приех го някакси.Очаквах подкрепа от приятелките ми в този момент и получих шут.То се усещаше понеже една по една се очуждаваха,докато не ги попитах какво става и отговора беше адски глупав,колкото да отбие номера,че са измислили оправдание да изчезна от живота им.
Болката ставаше все по-голяма,колкото и силна да бях,но търпях някак си...
И днеска котката ми почина,която ми е от 6 години и наистина адски много си я обичах и това направо тотално ме срина психически.
Седя си тази вечер в къщи и се чудя,защо ми се случват сичките тия гадости..Чудя се след като всички ми обърнаха гръб,защо да продължавам? Къде да продължа?

[sexy_sladuranka___]

Винаги има смисъл да продължиш !
Колкото и гадости да ти се случват , колкото и да те тъпчат изправяй се , намери други хора с които да излизаш , намери друга любов .
Просто колкото и да ти е трудно не се предавай , не мислиш ли че така наречените ти приятелки и обичаното от теб момче искат просто да те видят как лежиш на земята потъпкана ? Недей да им правиш това удоволствие , те сами ще доидат да ти се молят за прошка .
Радвай се на това което имаш , а не на това което нямаш .
Хайде ,успех

[crazyhair]

vseki ima 4ernui dni tvoite qvno sa se natrupali baq za 2 sedmici......no vinagi ima smisal da prodalji6

[Nam3less]

Ти явно не знаеш кво значи да ти се скапи живота. Гадже ще си намериш, приятелки ще си намериш. И котка ще си купиш. Явно си нямаш проблеми, щом се отчайваш от подобни дреболий.

[skatemore]

Ти явно не знаеш кво значи да ти се скапи живота. Гадже ще си намериш, приятелки ще си намериш. И котка ще си купиш. Явно си нямаш проблеми, щом се отчайваш от подобни дреболий.

съгласен съм

мене бившата ми приятелка ме заряза на 1-ви април
паднах и се усакатих като цифка със скейта
задлъжнях на много хора с пари
и още проблеми които не са за в форума
и седнах да изпуша 1 цигара на една пейка и си викам ебаси кви проблеми имам и после се сетих другите хора колко по големи проблеми имат и са имали
и за 1 седмица сичко се опрай без едно от нещата което явно никога няма да се опрай обаче си гледам напред

[hottie]

Ти явно не знаеш кво значи да ти се скапи живота. Гадже ще си намериш, приятелки ще си намериш. И котка ще си купиш. Явно си нямаш проблеми, щом се отчайваш от подобни дреболий.

съгласен съм

мене бившата ми приятелка ме заряза на 1-ви април
паднах и се усакатих като цифка със скейта
задлъжнях на много хора с пари
и още проблеми които не са за в форума
и седнах да изпуша 1 цигара на една пейка и си викам ебаси кви проблеми имам и после се сетих другите хора колко по големи проблеми имат и са имали
и за 1 седмица сичко се опрай без едно от нещата което явно никога няма да се опрай обаче си гледам напред

Подкрепям! А и не забравяй, че след лошите мигове идват хубавите

[4eere6ka_kiss]

След дъждът изгрява слънце ! Повтаряй си това и не позволявай да се депресираш ! Бъди силна и сичка ще е окей

[umbra]

Не знам дали темата е за тук,но не намерих по-придържаща се към проблема..

Живота ми беше нормален като на всяко обикновенно 17 годишно момиче,нито прекалено щастлив нито се оплаквах... докато не ми се изсипаха една поредица от гадости.1во имах си приятел,който супер много обичах и той реши,че не трябва повече да сме заедно.Приех го някакси.Очаквах подкрепа от приятелките ми в този момент и получих шут.То се усещаше понеже една по една се очуждаваха,докато не ги попитах какво става и отговора беше адски глупав,колкото да отбие номера,че са измислили оправдание да изчезна от живота им.
Болката ставаше все по-голяма,колкото и силна да бях,но търпях някак си...
И днеска котката ми почина,която ми е от 6 години и наистина адски много си я обичах и това направо тотално ме срина психически.
Седя си тази вечер в къщи и се чудя,защо ми се случват сичките тия гадости..Чудя се след като всички ми обърнаха гръб,защо да продължавам? Къде да продължа?

Най-важното е че си жива и здрава аз тези дни доста си походих по болници и като гледам какво става там направо ме е срам че съм се мъчил за глупости

[258]

И аз се чувствах така преди няколко седмици,но ми мина...тъй че споко и само напред

[t!nchety]

И аз бях така.Много неща ми се струпаха за 2 седмици ..чувствах се ужасно,но нещата се оправиха от само себе си.
Споко всичко ще се оправи

[pasii_sladuranata]

[*.~*` *~* anaRial *.~*.`*]

Съгласна съм с горните мнения, всичко ще се оправи, не се притеснявай, човек има и трудни моменти, но трябва да продългава напред и нагоре. Не се притеснявай за приятелките ти, на много хора са им такива познатите и по - добре без тях. Гаджето - ново и по - добро ще си намериш, единствено котето не можеш да върнеш, но се случват и такива неща А за останалото е глупаво да се депресираш, какви проблеми имат хората... Смело напред и няма да се даваш за глупости

[mumiikataa]

Гледай само напред...При мен след всичко хубаво,което ми се случи последния месец от 1-2 седмици съм е*ати животното..И като гледам пак почва кофти периода...Тъга,сълзи,мъки,яд ове,караници...Но се опитвам да го превъзмогна всичко това...Като знам,че мойто не е нищо,а на моменти ми се иска да не съществувам се замислям за хората,които с право биха го искали,но не го правят...
Спокойно.Всичко ще се оправи...

[Bubbly]

Купи си ново коте, намери си нови приятелки и гадже може, ако толкова ти е зор. Наясно съм, че не става така лесно, но поне трябва да почнеш да опитваш.

[maybelline]

Трудно е когато те изоставят най-важните хора в живота ти (за момента). Разбирам те, защото мен също са ме изоставяли "приятелки", момчето което обичах, и животинки са ми умирали. Не се натъжавай заради приятелките - те искат да видиш че не са най-добрите ти приятелки. С времето ще намериш нови. Хората търсят други хора, от които могат да извлекат полза. Тук е описано по-подробно - http://reason.blog.bg/viewpost.php?id=197789 - обяснено е защо едни хора са ти приятели, а други те оставят след време. Не се чувствай отвратително заради приятеля ти, че те е напуснал. Това се случва със всички момичета в един или друг момент. Очевидно, ако бяхте продължили, оне един от вас нямаше да е щастлив. Погледни тази тема, мисля че ще ти помогне да разбереш по-добре какво чувстваш и как да се справиш - http://reason.blog.bg/viewpost.php?id=195802 . И не тъжи за котката. Всяко живо нещо трябва да умре. това се отнася както за котките, така и за хората, така и за вселената. Нищо не може да бъде вечно живо (най-малкото каквото и да е, ще му доскучее).
Но от психологическа гледна точка, добре е да опиташ да разбереш себе си, за да се справиш с емоциите си. Когато те налегне емоция (стане ти тъжно, мъчно, чувстваш се наранена), легни на леглото (на спокойствие, без никой д ати досажда) и си поплачи. Опитай да оставиш емоцията да изтече (дали чрез сълзите или чрез медитация - остави я да премине). Не мисли как "можеше да бъде" - да, можеше, но не е, и щом е станало така, значи така е трябвало да стане. Не се заблуждавай - другите не разбират себе си и повечето е знаят защо правят едно или друго нещо. Хората се подчиняват на прости механизми, някои еволюционни (сексуалното желание), други възприети с времето. Бившето ти гадже и бившите ти "приятелки" също спадат към хората които не знаят какво правят, но това не означава че непременно правят нещо лошо. Ако приятелките не те бяха оставили, как щеше да разбереш че не са ти истински приятелки? Като се напиеш на купон и те оставят някой идиот да те изнасили? Ако гаджето ти не те беше напуснало, нямаше да се освободи пътя за да срещнеш истинската любов (макар и сега да мислиш, че това е той).
За да се успокоиш по-лесно, опитай да медитираш. Освободи се от всички мисли в главата си, остави всички емоции просто да си изтекат. Не мисли за нищо. Затвори очи и опитай да не мислиш за нищо (в началото е трудничко). Ако мисленето за нищо не ти се отдава (или не ти се занимава да го овладяваш), представи си някакъв образ (поле, дърво, океан, морето, пустиня, планетата, космоса) и се съсредоточи върху него за колкото се може по-дълго време. Ако задържиш образа за повече от минута - прекрасно! Гледай после да не ставаш веднага от леглото (има вероятност да ти се завие свят).
След това, когато си по-спокйна, не се изкушавай да се връщаш към емоциите. Да, много е приятно да се самонараняваш, чувствайки се гадно - на всички ни е приятно, макар че малко хора го осъзнават, а тези които го осъзнават не го признават, защото мислят че не е нормално. Хората обичат да се самонараняват емоционално. Не е необходимо. Помисли - винаги можш да го направиш. Защо тогава не опиташ да не го правиш известно време? Мислиш, че няма да ти дойдат други ситуации, в които да се чувстваш гадно? Е спокойно, за 70-80години живот които ти остават, ще имаш безбройно много такива ситуации. Затова направи нещо ново - не се самонаранявай и не се изкушавай да се чувстваш гадно.
Когато решиш да се чувстваш добре, помисли за нови приятели. Къде можеш да намериш подходящи хора? Дали не трябва да опиташ със смяна на възрастовата група? Аз например, с течение на времето открих че най-добрите приятели за мен са малко по-млади от родителите ми (или поне с 5-10 години по-големи от мен). Може и за теб да са подходящи по-сериозни хора, а не лигави тийнейджърки. Може пък да предпочиташ по-малки приятелки, за които "да се грижиш". Помисли къде би могла да намериш човек (не е необходимо да имаш 1000 приятели, но ако решиш не е проблем) който е в състояние да ти покаже друга страна на живота. Защото, честно мога да ти кажа, животът наистина Не е това, което ти виждаш сега - раждаш се, подчиняваш се на няколко правила, правиш каквото ти кажат, умираш, забравяш. Малко са хората, които могат да разберат и другите страни на живота. Но това че са малко няма никакво значение. Те никога не са самотни, винаги имат на кого да се доверят, имат най-добри приятели които не ги изоставят и са приемани съвсем сериозно, независимо на каква възраст са.
Не се отчайвай. Опитай медитацията, отпускането и помисли след това какво можеш да направиш. Потърси приятелят (приятелката) от когото имаш нужда. Със сигурност още не го (я) познаваш Успех!

[Baby_b]

продължи заради теб самата

[PrInCeSs_of_PaIn]

да тряа да се продължава напред колкото и да е трудно ии може би да се опита да се преодолее с проблема и най важното да не ти пука прекалено много кой кво ше ти каже!!!

[white_chik]

Успокоявай се с факта,че може да бъде много по-лошо.До 2 апирл тази година животът ми беше идеален,нямаше от аккво да се оплача.Знаех какво искам,борех се за него и го получавах.Тогава ни съобщиха "приятната новина",че майка би има рак.Оттогава ходя по болници,сменям памперси,гледам как майка ми умира и не мога да напарвя нищо.Така че това,че пирятелят те е зарязал,е ще дойде друг.

[Presley]

Много пумия съм иэяла и продължавам да ям.Ама эа да успееш ,трябва да си нагла.Давай.

[soul1199]

yspokoi se,6om sa ti obarnali grub zna4i ne sa ti bili istinski fr.,sorry za koteto ti,trqbva da prodalgi6 6e nameri6 istinski fr. samo trqbva da gi tarsi6,zaregi gi tez,ta te prosto no coment

[Obsession]

Забелязала съм, че е така - стане ли нещо кофти повлича още и още след себе си, но спокойно, почти всичко е временно, има много по-страшни неща, които могат да ти се случат. Въпреки това и аз винаги съм се чудила как изведнъж всичко се скапва, точно, когато не очакваме, точно, когато ни е най-добре. На всеки се случва, сега ще премине, ще си щастлива и пак ще дойде такъв момент. Така е устроен животът, а ние сме устроени да го живеем

[пЛюш!нкаАа~]

Не знам дали темата е за тук,но не намерих по-придържаща се към проблема..

Живота ми беше нормален като на всяко обикновенно 17 годишно момиче,нито прекалено щастлив нито се оплаквах... докато не ми се изсипаха една поредица от гадости.1во имах си приятел,който супер много обичах и той реши,че не трябва повече да сме заедно.Приех го някакси.Очаквах подкрепа от приятелките ми в този момент и получих шут.То се усещаше понеже една по една се очуждаваха,докато не ги попитах какво става и отговора беше адски глупав,колкото да отбие номера,че са измислили оправдание да изчезна от живота им.
Болката ставаше все по-голяма,колкото и силна да бях,но търпях някак си...
И днеска котката ми почина,която ми е от 6 години и наистина адски много си я обичах и това направо тотално ме срина психически.
Седя си тази вечер в къщи и се чудя,защо ми се случват сичките тия гадости..Чудя се след като всички ми обърнаха гръб,защо да продължавам? Къде да продължа?

Миличка знам как се чувстваш!Напоследък и на мен ми се случиха много неща,проблеми,и със семейството и в училището...момичетата,коит о смятах за приятелки ми обърнаха гръб,когато най-много се нуждаех от тях.Виж сега ти е гадно но,след време няма да ти пука чак толкоз,погледни го от другата страна на нещата...в смисъл,че е трябвало така да се случи,Всяко зло за добро.Това за котенцето наистина не е приятно но,защо не си вземеш ново животинче например,което ще те радва.. ми това е от мен... {}

[DevilWish]

Оф значи ,не е било точното момче и не са ти били истински приятелки Радвай се ,че си се отървала от лъжци и лицемери Повярвай ми ,че има и по-лоши случай ,моя е мноооого по-лош . . . . но пак не се предавам никога няма да се предам.

[Wrathchild]

Има и хора с по-големи проблеми от твойте. Да, със сигурност не ти е лесно, че приятелят ти те е оставил. Ще поплачеш ден-два, пък ще го забравиш. За приятелките ти - толкова по темата какви приятелки са. Виж, за котката наистина е кофти, знам какво е години наред да имаш едно малко животинче за което да се грижиш, да обичаш, а то няма няма и да дойде ей така да ти мърка в краката. Със сигурност е тежко да я загубиш но нали знаеш... Show must go on (;

[Rofl4e]

Всяко зло за добро!Може да срешнещ някои по яко момче което да държи на теб и по добри приятели които ще си заслужават много повече от до сегащните а за котката нз какво да ти кажа тя е просто животинче и рано или касно е трябвало да умре