Не знам дали темата е за тук,но не намерих по-придържаща се към проблема..

Живота ми беше нормален като на всяко обикновенно 17 годишно момиче,нито прекалено щастлив нито се оплаквах... докато не ми се изсипаха една поредица от гадости.1во имах си приятел,който супер много обичах и той реши,че не трябва повече да сме заедно.Приех го някакси.Очаквах подкрепа от приятелките ми в този момент и получих шут.То се усещаше понеже една по една се очуждаваха,докато не ги попитах какво става и отговора беше адски глупав,колкото да отбие номера,че са измислили оправдание да изчезна от живота им.
Болката ставаше все по-голяма,колкото и силна да бях,но търпях някак си...
И днеска котката ми почина,която ми е от 6 години и наистина адски много си я обичах и това направо тотално ме срина психически.
Седя си тази вечер в къщи и се чудя,защо ми се случват сичките тия гадости..Чудя се след като всички ми обърнаха гръб,защо да продължавам? Къде да продължа?