Трудно е когато те изоставят най-важните хора в живота ти (за момента). Разбирам те, защото мен също са ме изоставяли "приятелки", момчето което обичах, и животинки са ми умирали. Не се натъжавай заради приятелките - те искат да видиш че не са най-добрите ти приятелки. С времето ще намериш нови. Хората търсят други хора, от които могат да извлекат полза. Тук е описано по-подробно - http://reason.blog.bg/viewpost.php?id=197789 - обяснено е защо едни хора са ти приятели, а други те оставят след време. Не се чувствай отвратително заради приятеля ти, че те е напуснал. Това се случва със всички момичета в един или друг момент. Очевидно, ако бяхте продължили, оне един от вас нямаше да е щастлив. Погледни тази тема, мисля че ще ти помогне да разбереш по-добре какво чувстваш и как да се справиш - http://reason.blog.bg/viewpost.php?id=195802 . И не тъжи за котката. Всяко живо нещо трябва да умре. това се отнася както за котките, така и за хората, така и за вселената. Нищо не може да бъде вечно живо (най-малкото каквото и да е, ще му доскучее).
Но от психологическа гледна точка, добре е да опиташ да разбереш себе си, за да се справиш с емоциите си. Когато те налегне емоция (стане ти тъжно, мъчно, чувстваш се наранена), легни на леглото (на спокойствие, без никой д ати досажда) и си поплачи. Опитай да оставиш емоцията да изтече (дали чрез сълзите или чрез медитация - остави я да премине). Не мисли как "можеше да бъде" - да, можеше, но не е, и щом е станало така, значи така е трябвало да стане. Не се заблуждавай - другите не разбират себе си и повечето е знаят защо правят едно или друго нещо. Хората се подчиняват на прости механизми, някои еволюционни (сексуалното желание), други възприети с времето. Бившето ти гадже и бившите ти "приятелки" също спадат към хората които не знаят какво правят, но това не означава че непременно правят нещо лошо. Ако приятелките не те бяха оставили, как щеше да разбереш че не са ти истински приятелки? Като се напиеш на купон и те оставят някой идиот да те изнасили? Ако гаджето ти не те беше напуснало, нямаше да се освободи пътя за да срещнеш истинската любов (макар и сега да мислиш, че това е той).
За да се успокоиш по-лесно, опитай да медитираш. Освободи се от всички мисли в главата си, остави всички емоции просто да си изтекат. Не мисли за нищо. Затвори очи и опитай да не мислиш за нищо (в началото е трудничко). Ако мисленето за нищо не ти се отдава (или не ти се занимава да го овладяваш), представи си някакъв образ (поле, дърво, океан, морето, пустиня, планетата, космоса) и се съсредоточи върху него за колкото се може по-дълго време. Ако задържиш образа за повече от минута - прекрасно! Гледай после да не ставаш веднага от леглото (има вероятност да ти се завие свят).
След това, когато си по-спокйна, не се изкушавай да се връщаш към емоциите. Да, много е приятно да се самонараняваш, чувствайки се гадно - на всички ни е приятно, макар че малко хора го осъзнават, а тези които го осъзнават не го признават, защото мислят че не е нормално. Хората обичат да се самонараняват емоционално. Не е необходимо. Помисли - винаги можш да го направиш. Защо тогава не опиташ да не го правиш известно време? Мислиш, че няма да ти дойдат други ситуации, в които да се чувстваш гадно? Е спокойно, за 70-80години живот които ти остават, ще имаш безбройно много такива ситуации. Затова направи нещо ново - не се самонаранявай и не се изкушавай да се чувстваш гадно.
Когато решиш да се чувстваш добре, помисли за нови приятели. Къде можеш да намериш подходящи хора? Дали не трябва да опиташ със смяна на възрастовата група? Аз например, с течение на времето открих че най-добрите приятели за мен са малко по-млади от родителите ми (или поне с 5-10 години по-големи от мен). Може и за теб да са подходящи по-сериозни хора, а не лигави тийнейджърки. Може пък да предпочиташ по-малки приятелки, за които "да се грижиш". Помисли къде би могла да намериш човек (не е необходимо да имаш 1000 приятели, но ако решиш не е проблем) който е в състояние да ти покаже друга страна на живота. Защото, честно мога да ти кажа, животът наистина Не е това, което ти виждаш сега - раждаш се, подчиняваш се на няколко правила, правиш каквото ти кажат, умираш, забравяш. Малко са хората, които могат да разберат и другите страни на живота. Но това че са малко няма никакво значение. Те никога не са самотни, винаги имат на кого да се доверят, имат най-добри приятели които не ги изоставят и са приемани съвсем сериозно, независимо на каква възраст са.
Не се отчайвай. Опитай медитацията, отпускането и помисли след това какво можеш да направиш. Потърси приятелят (приятелката) от когото имаш нужда. Със сигурност още не го (я) познаваш Успех!