Давала съм адски много шансове на хора, които не са го заслужавали. Въпреки предупрежденията от приятели, познати, забраните от родителите... пак съм давала шанс. Дори и на човек, на когото всички са обърнали гръб. По принцип съм добронамерена към всички. Не страдам от предрасъдъци, не подбирам хората според това колко пари имат, какво са издънили преди или нещо такова. И на най - лошият съм давала шанс. Обаче... всеки един лъжеше доверието ми и ме нараняваше повече и повече. Сега се намирам в момента, когато не допускам никого до себе си, дори и най - близките си приятели. Не те съветвам да правиш като мен! Вярвай, че не всички са еднакви. Рано или късно някой ще оправдае доверието ти.