Цитирай Първоначално написано от psihqsala
Ще ви разкажа с няколко думи за какво става въпрос..
Аз съм един наистина,ама наистина странен човек.
Обичам да анализирам всичко, да го поставям под критичното си наблюдение..просто ми е хоби. Не обичам да говоря за личните си неща,рядко се разкривам пред някого,ако въобще го правя,защото за мен да съм с някого значи да си лафя разни забавни неща и да се шегувам,а това едва ли може да се нарече разкриване..доверие нямам на никого,освен на майка си(и въпреки това пак предимно разчитам само на себе си). Хората си споделят,говорят си личните неша,а аз просто не мога..не,не че не мога,просто не искам. Лицемерието на всички ме отбъсква от по-преки контакти,при които се получава и въпросното сближаване..но аз просто,ако съм приятел на някого,никога не бих го издънила,бих била с него докрай,не бих говорила глупости за него,само и само да се направя на интересна..и т.н...просто обичам да се държа наистина приятелски,а не просто да претендирам,че го правя..а в същото време да копая гроба на човека и само да го гадя..да,не съм фешънка,да,по-замислена съм...обичам да разсъждавам в/у нещата,да,не се еба на поразия,не правя само просотии..обичам изкуството и психологията,много,ама много..и най-много обичам да се усмихвам и по-важното-да карам хорат също да се усмихват,да се усмихват с мен...дотук добре...идва и моментът със сближаването си..не понасям факта,че се привързвам адски лесно към даден човек..хем трудно се доверявам,хем(ако реша обаче,само ако аз съм преценила,че е свестен!) лесно се разгарят чувствата в мен...обичам да съм до хората и да се радвам с тях..да се забавляваме и т.н...и именно понеже рядко допускам човек до себе си,ако го допусна,то значи непременно го имам за стойностен и готин човек...и идва моментът с отсрещната страна..понякога тя е не чак дотолкова запалена..и аз разбирам,че това е нормално,защото докато сме млади никой не гледа да се впряга чак така..(на 18 съм),но на мен ми прави кеф..просто гледам на нещата по-задълбочено и все по-рядко се намират такива хора...кажете какво да прая..да се променя ли..аз намирам това за добре ,но...после и силно страдам,ако се разочаровам...а не си струва..това е..мерси за изслушалите ме(изчелите ме )

Все едно говориш за мне,само има една разлика от това,което прочетох,защото признавам не стигнах до края...аз с майка ми вече не съм толкова близка..ааа и не съм на 18 сега като гледам!