Особена...

[psihqsala]

Ще ви разкажа с няколко думи за какво става въпрос..
Аз съм един наистина,ама наистина странен човек.
Обичам да анализирам всичко, да го поставям под критичното си наблюдение..просто ми е хоби. Не обичам да говоря за личните си неща,рядко се разкривам пред някого,ако въобще го правя,защото за мен да съм с някого значи да си лафя разни забавни неща и да се шегувам,а това едва ли може да се нарече разкриване..доверие нямам на никого,освен на майка си(и въпреки това пак предимно разчитам само на себе си). Хората си споделят,говорят си личните неша,а аз просто не мога..не,не че не мога,просто не искам. Лицемерието на всички ме отбъсква от по-преки контакти,при които се получава и въпросното сближаване..но аз просто,ако съм приятел на някого,никога не бих го издънила,бих била с него докрай,не бих говорила глупости за него,само и само да се направя на интересна..и т.н...просто обичам да се държа наистина приятелски,а не просто да претендирам,че го правя..а в същото време да копая гроба на човека и само да го гадя..да,не съм фешънка,да,по-замислена съм...обичам да разсъждавам в/у нещата,да,не се еба на поразия,не правя само просотии..обичам изкуството и психологията,много,ама много..и най-много обичам да се усмихвам и по-важното-да карам хорат също да се усмихват,да се усмихват с мен...дотук добре...идва и моментът със сближаването си..не понасям факта,че се привързвам адски лесно към даден човек..хем трудно се доверявам,хем(ако реша обаче,само ако аз съм преценила,че е свестен!) лесно се разгарят чувствата в мен...обичам да съм до хората и да се радвам с тях..да се забавляваме и т.н...и именно понеже рядко допускам човек до себе си,ако го допусна,то значи непременно го имам за стойностен и готин човек...и идва моментът с отсрещната страна..понякога тя е не чак дотолкова запалена..и аз разбирам,че това е нормално,защото докато сме млади никой не гледа да се впряга чак така..(на 18 съм),но на мен ми прави кеф..просто гледам на нещата по-задълбочено и все по-рядко се намират такива хора...кажете какво да прая..да се променя ли..аз намирам това за добре ,но...после и силно страдам,ако се разочаровам...а не си струва..това е..мерси за изслушалите ме(изчелите ме )

[Shu7teR]

Това с някаква цел ли го правиш ?

[psihqsala]

Кое ? Че съм такава ли ? С някаква цел ? Не,абсурд..така ми идва отвътре...

[w0sh]

Това бяха 4 изречения.
Съвет използвай този символ "." само веднъж и след това започвеай с главна буква.

Онтопик - не се променяй. Аз лично се кефя на индивидуалности. Все пак психолог човек съм. И мога спокойно да кажа, че засега изградения характер е полезен в бъдеще.

[Poet_Boy]

Спокойно и аз съм така(имам предвид с контактите).Иначе нямам доверие дори и на майка си, а също така не обичам да карам хората да се усмихват, а повече ми харесва да плачат(като цяло мразя човешката раса), така че спокойно има и по зле.
Аз лично мисля, че не трябва да се променяш.

[thefreak]

Не разбрах. Ти от нас очакваш, какво? Съвет, съчуствие?
Просто споделяш? Нещо не ми стана ясна целта на темата.

[pet_14]

Ще ви разкажа с няколко думи за какво става въпрос..
Аз съм един наистина,ама наистина странен човек.
Обичам да анализирам всичко, да го поставям под критичното си наблюдение..просто ми е хоби. Не обичам да говоря за личните си неща,рядко се разкривам пред някого,ако въобще го правя,защото за мен да съм с някого значи да си лафя разни забавни неща и да се шегувам,а това едва ли може да се нарече разкриване..доверие нямам на никого,освен на майка си(и въпреки това пак предимно разчитам само на себе си). Хората си споделят,говорят си личните неша,а аз просто не мога..не,не че не мога,просто не искам. Лицемерието на всички ме отбъсква от по-преки контакти,при които се получава и въпросното сближаване..но аз просто,ако съм приятел на някого,никога не бих го издънила,бих била с него докрай,не бих говорила глупости за него,само и само да се направя на интересна..и т.н...просто обичам да се държа наистина приятелски,а не просто да претендирам,че го правя..а в същото време да копая гроба на човека и само да го гадя..да,не съм фешънка,да,по-замислена съм...обичам да разсъждавам в/у нещата,да,не се еба на поразия,не правя само просотии..обичам изкуството и психологията,много,ама много..и най-много обичам да се усмихвам и по-важното-да карам хорат също да се усмихват,да се усмихват с мен...дотук добре...идва и моментът със сближаването си..не понасям факта,че се привързвам адски лесно към даден човек..хем трудно се доверявам,хем(ако реша обаче,само ако аз съм преценила,че е свестен!) лесно се разгарят чувствата в мен...обичам да съм до хората и да се радвам с тях..да се забавляваме и т.н...и именно понеже рядко допускам човек до себе си,ако го допусна,то значи непременно го имам за стойностен и готин човек...и идва моментът с отсрещната страна..понякога тя е не чак дотолкова запалена..и аз разбирам,че това е нормално,защото докато сме млади никой не гледа да се впряга чак така..(на 18 съм),но на мен ми прави кеф..просто гледам на нещата по-задълбочено и все по-рядко се намират такива хора...кажете какво да прая..да се променя ли..аз намирам това за добре ,но...после и силно страдам,ако се разочаровам...а не си струва..това е..мерси за изслушалите ме(изчелите ме )

Бе ще се променяш....В Бг има вече твърде много повърхностни момичета...Не ставай една от тях...
Аз лично харесвам да се забавлявам,но когато нещата са сериозни човек срещу мен също да е сериозен....
НЕ СЕ ПРОМЕНЯЙ !!!! Лично мое мнение....Ще се намери един който да те хареса такава....А и си мсиля ,че няма да е само един...Просто започни да споделяш малко повече,но преди да му разкриеш живота си или чувствата си разбери истинската му същност...Да не е някъв изпозвач или нещо от тоя род.....
Има ги всякакви...
И пак казвам бъди себе си ,не се променяй....

[Marianella]

За момчета ли говориш в смисъл партньори или за приятели като цяло?

Ми според мен явно си наивна и не преценяваш много добре хората.Не може да очакваш всички да са като теб настроени задълбочено....хората са различни.Относно приятелите,много трудно се намират истински.Промяната във теб е явна,ти излизаш вече от оня шантавия пубертет,порастваш и логично да се замисляш за сериозни неща.Не виждам какво има да променяш.....

[crazyhair]

wosh tapanar takav pisna mi ot tvoite tapi komentari napravo za men sa si spam znaem kade ima punktuacionni znaci we smotlio i ai spri sa da kritikuva6 horata za nekakvi ne putrebni ne6ta kato to4kata kavi4ki i zemi spri s teq tapi komentari 4e me drazni6 we

[Div_angel_f]

Аз също не съм от доверчивите... Много хора са ми "забивали нож в гърба", и бивши приятели, и бивши приятелки (не говоря само за гаджета), дори и хора, с които все още съм приятелка... Такъв човек съм, че се раздавам не само на момчето, с което съм, но и на приятелите си на 100%... Те не го оценяват... Защо ли? Защото повечето хора са егоисти! Ей това е отговора, до който достигнах след 2-3 връзки и 20-30 бивши приятели и приятелки... Ако имаш желание помисли и по този въпрос... Не е ли егоизма на хората причина да не им се доверяваш?

п.п. Намерих един-единствен човек, с когото сме много добри приятели, който е като мен... Раздава се на 100%, честно ти казвам, мноу му се кефя за това му качество

[TheNewReligion]

Не се променяй , само това ще кажа ! Обичам особени хора като теб , но за съжаление се сещат все по-рядко .

[Wrathchild]

Най-накрая човек с нормално мислене, до голяма степен приличаш на мен. Най-вече в отношение на споделянето, имам позната на която й отне година и половина всекидневно виждане, за да започна да й разказвам за проблемите си - и то някакви дребни, които вече съм решила. Не обичам да споделям, има 2-3 човека, които наистина ме познават в пълния смисъл на думата. И така ми харесва повече - да слушам хората, а не да им говоря за себе си...
Повярвай ми, това е по-добрият вариант. Недей да ставаш много открита, била съм и на двата бряга, а на другия никак не е весело.

[partychild]

ne se promenqi... po dobre malko hora do tebe no stoinostni.. az za tova sam na moito si dereje shtoto reshih da ne sam v grupata na licemerite..po dobre autsaider otkolkoto seki den da ponasqm ligavshtini i licemeriq ottogava s pochti nikoi ne kontaktuvam , na nikoi nqmam vqra osven na priqtelq si..toi mi e edinstvenata opora..edinstveniq koito me poznava badi sebe si.... ti si naistina edno normalno momiche s normalno mislene... drugite "ligli" ne sa interesni na serioznite momcheta

[w0sh]

wosh tapanar takav pisna mi ot tvoite tapi komentari napravo za men sa si spam znaem kade ima punktuacionni znaci we smotlio i ai spri sa da kritikuva6 horata za nekakvi ne putrebni ne6ta kato to4kata kavi4ki i zemi spri s teq tapi komentari 4e me drazni6 we

Това беше доста "остър" коментар. Очевидно даваш добър пример.

[sasha_90]

Не се променяй!Бъди такава каквато си и рано или късно ще те оцени точния човек.

[Ivalinka]

не се променяй..няма много стойностни хора наоколо

[eclipseee]

1но към 1но сме! Не се променяй в никакъв случай, не бъди 1на от многото, остани вярна на себе си!

[slun4ice_90]

Ще ти кажа едно голямо ЕВАЛА мацка.И аз съм абсолютно същата като теб...и много се радвам,че има хора като мен.Истински,които не се притесняват да са това,което са.Обвинявали са ме и са ме плюли едва ли не,че съм себе си....много гадни неща са ми се случвали и се чудех защо пък да не стана гадна,лоша,НО разкрих един факт,който много ме зарадва.Хората тук от форума,които дори не са ме виждали са ми казвали много мили думи,че не трябва да се променям,че съм много истинска и незаменима.Доста пъти съм била предавана от "приятели",и по тази проста причина много трудно доспускам непознати хора до мен....А има хора,които много искат да ме опознаят......От малка съм и по-затворена предпочитах да чета книги отколкото да си играя с децата от махалата.И сега осъзнавам,че не съм се променила не мисля и да се променям,въпреки че и сега имам доста неприятности....има хора,които много ме мразят и ми правят проблеми,но аз съм по-силна от тях.Днес например бях много тъжна,защото имам много големи проблеми в даскалото въпреки всичко сега пак се смея и се кефя на живота.Имайте вяра в себе си и ще успявате,каквито и проблеми да имате си имат решение това го казвам за тези,които доста са се отчаяли от живота.Бъдете оптимисти и въпреки всичко правете добро и това ще получите.Много пофилософствах вече......

[dark_angel_7813]

ами аз какво да кажа напрао мн ме зарадва с това че и ти си "една от нас" амм просто аз съм едно твое подобие само че с 3 години съм по-малка и от една страна е мн добре че си такава колкото и за странна да те взимат останалите които просто незнаят за какво става въпрос и немогат да те разберат че може да има и един различен .... просто се радвай че си такава ... имаш доста акъл виж само не си ли забелязала повечето момичета .... как се държат те просто всички са еднакви не само гледат и на външност да са еднаквички ами ... и мислят говорячт и действат по един и същи начин.... е това мен поне ме кара да се радвам че съм леко странна тоест различна... Това си си просто ти... няма просто смисъл да се променяш за никой и заради нищо просто приеми се такава ....

[hahavteen]

Хаха тва все едно аз съм го писала Точно вчера се бях замислила над същите неща... Аз мисля че няма смисъл да се променяш. Това си е твоя живот, товя характер, твоето АЗ и ако ти през повечето време се чувстваш добре няма смисъл от промяна. Разочарование и мъка ще има дори и по-повърхностна да си. Аз лично харесвам мн такива хора точно защото и аз съм като тях но пък рядко се срещат...
Успех и не се отчайвай.

[babity]

Давала съм адски много шансове на хора, които не са го заслужавали. Въпреки предупрежденията от приятели, познати, забраните от родителите... пак съм давала шанс. Дори и на човек, на когото всички са обърнали гръб. По принцип съм добронамерена към всички. Не страдам от предрасъдъци, не подбирам хората според това колко пари имат, какво са издънили преди или нещо такова. И на най - лошият съм давала шанс. Обаче... всеки един лъжеше доверието ми и ме нараняваше повече и повече. Сега се намирам в момента, когато не допускам никого до себе си, дори и най - близките си приятели. Не те съветвам да правиш като мен! Вярвай, че не всички са еднакви. Рано или късно някой ще оправдае доверието ти.

[MonSitY]

ама ние с теб доста си приличаме само дето аз не споделям с майка си а със сестра си.колкото до моите прители за които знам всяка част от любовния им живот те незнаят почти нищо

[ludo_momiche]

Ще ви разкажа с няколко думи за какво става въпрос..
Аз съм един наистина,ама наистина странен човек.
Обичам да анализирам всичко, да го поставям под критичното си наблюдение..просто ми е хоби. Не обичам да говоря за личните си неща,рядко се разкривам пред някого,ако въобще го правя,защото за мен да съм с някого значи да си лафя разни забавни неща и да се шегувам,а това едва ли може да се нарече разкриване..доверие нямам на никого,освен на майка си(и въпреки това пак предимно разчитам само на себе си). Хората си споделят,говорят си личните неша,а аз просто не мога..не,не че не мога,просто не искам. Лицемерието на всички ме отбъсква от по-преки контакти,при които се получава и въпросното сближаване..но аз просто,ако съм приятел на някого,никога не бих го издънила,бих била с него докрай,не бих говорила глупости за него,само и само да се направя на интересна..и т.н...просто обичам да се държа наистина приятелски,а не просто да претендирам,че го правя..а в същото време да копая гроба на човека и само да го гадя..да,не съм фешънка,да,по-замислена съм...обичам да разсъждавам в/у нещата,да,не се еба на поразия,не правя само просотии..обичам изкуството и психологията,много,ама много..и най-много обичам да се усмихвам и по-важното-да карам хорат също да се усмихват,да се усмихват с мен...дотук добре...идва и моментът със сближаването си..не понасям факта,че се привързвам адски лесно към даден човек..хем трудно се доверявам,хем(ако реша обаче,само ако аз съм преценила,че е свестен!) лесно се разгарят чувствата в мен...обичам да съм до хората и да се радвам с тях..да се забавляваме и т.н...и именно понеже рядко допускам човек до себе си,ако го допусна,то значи непременно го имам за стойностен и готин човек...и идва моментът с отсрещната страна..понякога тя е не чак дотолкова запалена..и аз разбирам,че това е нормално,защото докато сме млади никой не гледа да се впряга чак така..(на 18 съм),но на мен ми прави кеф..просто гледам на нещата по-задълбочено и все по-рядко се намират такива хора...кажете какво да прая..да се променя ли..аз намирам това за добре ,но...после и силно страдам,ако се разочаровам...а не си струва..това е..мерси за изслушалите ме(изчелите ме )

Все едно говориш за мне,само има една разлика от това,което прочетох,защото признавам не стигнах до края...аз с майка ми вече не съм толкова близка..ааа и не съм на 18 сега като гледам!

[Liar]

Емии такъв ти е темперамента просто.И аз до голяма степен съм такава/айде и аз при вас/