Здравейте отново на всички.Продължението на моята история- както бях писала прините за проблеми те м/у мен и приятеля ми е че и двамата стигахме на крастопътя,където всеки трябва да продължи живота аз да уча или той да работи или да учи , но и в двата случая се оказва че ще сме в различни градове. От няколко дни той стана студен към мен , не ми се обаждаше, днес когато отидох в работата той ми каза че е време да се разделим.Сякаш разбиха сърцето ми на хиляди парченца. Аз го попитах каква причината, а той изтъкна няколко: грешката не била в мен, но голямото разстояния била причината и по-добре да се разделим сега отколкото после когато ще боли повече. При което аз му отвърнах, че ако е само заради страха не искам да се разделяме. Ако не ме обичаше вече или беше влюбен в друга щях да го пусна колкото и да ме боли. В момента в който ми каза че иска да се разделим се чувствах като захвърлен парцал, а той ми каза дано остнем приятели. Как мога да остана равнодушна спрямо него да го срещам като приятел,да знам че няма да мога да го прегърна целуна, а сърцето ми ще крещи "Обичам те!". Знам че той объркан не знае какво да прави в момента да ли да учи, а и техните го притискат до стената кактоп и времето. Плюс моя добра приятелка му е говорила разни глупости от рода на това че искам да го зарежа. Аз единствено му казах че го обичам стршно много и няма да му позволя да се раздели9м заради такава глупост като разстоянието преди поне да сме опитали. Има толкова двойки които са съомяли по някакъв начин да съхранят връзката си, но по би ме боляло да не опитаме, защото е първото момче в животами, на което съм дала толкова много,не казвам и не знам дали ще е последното, но знам че няма да го пусна толкова лесно да си иде.
БЛАГОДАРЯ на тези които са прочели това и ви моля за съвети толкова съм обаркана в момента , тежко ми е , но съм обещала , че няма да го търся и ще му дам време да си подреди мислите в главата, колкото и да ме боли! ;( ;(