Сигурно това е поредната ми такава тема.Не знам.И в момента не ме интересува.Толкова ми се е насъбрало,че едвам пиша.Чувствам безпомощен гняв;хем ми идва да се разплача,хем ми идва да убия някой.Но да почна отначало.

Преди две години имах проблеми с някои от момичетата от класа си.Понеже бяхме събрани от различни паралелки,аз крайно разочарована от досегашните си приятелки,които ми забиха нож в гърба,се запознах с едно момиче.Тя живееше до нас,излизахме заедно,до училище и обратно-заедно,знаете как е.Ще спестя една камара подробности,за да стигна до същественото.Аз съм човек,непонасящ скандалите и караниците.Сдобрих се с онези момичета,които бяха срещу мен преди,бях и приятелка с момичето,което живее до нас.Почнаха се едни скандали и панаири от страна на онези момичета,че приятелката ми е такава и онакава и аз съм ги била зарязвала-детски истории.Аз се поддадох и застанах срещу тази моя приятелка.После й се извинявах,тя пък беше срещу мен ,после и двете се сдобрихме и бяхме неразделни.Опитах се да се извиня на старите си приятелки и даже на едната винаги й помагах.Когато беше зле й помагах,развеселявах я.Тя не ме допускаше до себе си ...беше нормално след всички глупости,които направих.Другата ми приятелка ми беше като сестра(говоря за момичето,което живееше до нас).Излизахме много пъти заедно,даже ходих на гости на селото й.Изведнъж тя спря да ме търси.Потърсих я аз-не вдига,не отговаря на смс-и.Примирих се,че всички са били прави и тя само ме е използвала.Продължавах всяка вечер да успокоявам онова момиче,защото имаше проблеми с гаджето си и прочие.Всяка вечер й бях като кошче за душевни отпадъци.Даже,за да й стане по-весело я канех да се разходим по центъра,да пием някъде кафе,само и само да се разсее.Тя ми отказваше безброй пъти,аз обаче не исках да се затваря вкъщи и си продължих с моите опити.Колкото и да не бяхме близки от много време насам,на мен ми беше мъчно за нея и защото винаги много ме е грижа за другите,исках да й помогна.Накрая тя се съгласи.Телефона й не работеше и се уговорихме вечерта уж тя да сложи картата си в телефона на майка й,за да мога да я намеря,като й се обаждам.Оказа се,че мама искала да излезем заедно в същия ден и аз казах на това момиче,да зареже работата с картата и телефона,понеже няма да стане.Очаквах да каже нещо от рода на:"Не бе,спокойно ,не е проблем" или "Ще излезем,не се тревожи".Останах като ударена с мокър парцал при отговора :"Добре". Постоянно се интересувах от нея,от проблемите й,помагах й с каквото можех,правя огромни усилия от една година насам,за да заздравя приятелството ни,а на нея даже й не й пука.Използва ме само,за да си сподели проблемите и после...нищо.Дори и за едно кафе е заета.Когато съм в Скайп,(знам,знам)тя и едно "здравей" не ми казва.Не разбирам къде ми е грешката.И със онова момиче,което не ми приема обажданията и със това,с което се опитвам да оправя нещата.Може да съм допуснала хиляди грешки,но поне си ги признавам и се опитвам да ги оправя.Когато имат проблем винаги им се притичвам насреща,а когато аз съм разтревожена или ги викам на кафе,на тях не им се ходело,телефона им не работел,не били в града.Това са най-честите извинения.И не мога да разбера с какво толкова ме отбягват при положение,че не съм някакъв педант,не крещя по улиците(примерно) да се излагат с мен,даже ги забавлявам и черпя.Извинявам се много,че ви занимавам,просто ми трябваше с някого да споделя. Тези,които ще пишат тъпи коментари да си ги спестят