[Xeyp]PC --> 24/7 -.-
Ето около това се въртеше живота ми последните 5 години.
Аз съм на 13 ето едно кратко "review" на това което ми се е случило през тези ""интересни"" 13 години
....Виждате ли нашите са комп. специалисти ... така,че аз още от мн мн малак съм зарибен към персоналния (в началото "ни" после "си") компютър.Особенно към игрите.От 3 до 6 знам ,че съм гледал много детски ама много и с тях съм прекалявал.Поне 10 часа на ден най-малко и на комп.-а "играех"- "ходих и на детска" .До 7-8 годишен не виждах нищо освен как "могъщия ми друид смазваше опонент след опонент " --> и тогава беше добре...
имаше един комп. и брат ми (който е с 5 години по-голям) се вазползваше повече защото той е по-голям и ... немога да го набия --> и ми се наложи да поизляза малко навън и да направя 2 кръгчета с колелото около блока... След което се прибирах и пусках телевизора докато брат ми излезе.След като излезеше ... Се намествах на машината ... ииии .... до 22-23:00ч.
Нашите почти никога не са имали време за нас... да седнем да си поговорим... Прибираха се късно.(това обяснява защо и аз имах сенки)
Така,че всичко сме "открили" с брат ми
Колкото и да го мразех ,че ме биеше го обичах много ,защото
той заместваше "мама и тати" !
И ето ,че една коледа "м&т" решиха ,че е време и аз да си имам персонален компютър...бях на девет.
След това всичко се промени .Можете да се сетите -ето от тук започва "моето 24/7".
Последваха три години в не излизане, тъпчене с храна и виртуална отрова... (без последното съм си направо като къртица)
Чудя се какъв е този ген дето го имам ,че не надебелях незнам дар божий . Та след вапросните три години има-няма всички бяха луднали по една игра ... (точно тази година пък намерих и един нов приятел) Та за играта... Гладувах ( за да я плащам) + не спях нормално--и естествено бях някакво извънземно за останалите от класа ... бях и нов и "страшен" за другите с тези сенки.(още втори клас се местя в друго уч. на другия край на София и всички "връзки" които съм имал изчезнаха)!
Последваха още две години от същата помия...
(слава богу приятелството ми се разви - въпреки ,че не си говорехме за нищо друго освен за игри ... но си имаме огромно доверие и това си пролича)
Таа ... пубертета ме хванал докато съм си цъкал ...
хвърли ме в измерението на реалноста...
ахх как не съм забелязал колко хубаво е това момиче...
И да ако искам да я спечеля трябва да и дам нещо от мен...частица от себе си !
А това довежда до въпроса :
Ъъъ Кой съм аз ... --> Какво съм ?
Иии да момичето ми разби сърцето,но ми помогна да изляза от този затворен кръг.Забелязах ,че има забавни и интелигенти хора с който можеш да си говориш и да ти е кеф ... а не орки и елфи който се опитват да те изкормят ...
Таа аз съм социално убит още от раждането си ...пуснете някое отговорче с някоя идея... какво да правя от сега нататък...в смисъл как да си намеря приятели и другото си идва само *skype:soul.hawk* ( ПП: с брат ми минахме от -чалга... та на поп... та на рап.... та на поп рок... и се закрепихме на метал и рок културата - но той е изключително чувствителен човек така,че слушаме само мелодични неща.- и да косата ми е по дълга от на повечето момичета в класа ми блондин съм ) - Съжалявам ако съм ви изгубил времето -