Има някаква носталгия... Не към човека, защото останахме адски близки приятели (най-добрият ми приятел смея да твърдя), но към начина, по който се чувствах, трепета. Сега се радвам, че ги няма тези чувства, защото биха попречили на едно красиво приятелство. Но да забравя - никога. Каквото и да е сега, имахме си хубави моменти, които не заслужават да бъдат забравени.