Цитирай Първоначално написано от p4elata_brumze
Като се замисля от 15 годишен родителите ме влачат из "чужбината". След като завърших 7 клас и си взех изпитите, заминахме за Англия, по-точно Брайтън- крайбрежен град, не много голям...има-няма 200 000 човека.
Преди не бях излизал от България и това ми дойде, като гръм от ясно небе. Първите дни незаех къде се намирам...разбираемо.
Нещата, които ми направиха впечатление бяха цените и инфраструктурата. Храната- евтина, инфраструктурата- всичко се поддържа, ала-бала...но почнах даскало и дет се вика видях другата страна на нещата- негативната. Говорели, че нямало расизъм...глупости на търкалета...абре не ми се разправя с подробности.
Вижяхме в Англия година и кусур, след което се върнахме в България за година и малко...и после хайде на следващото пътешествие- до Канада.
Дойдохме при едни наши приятели в Калгари- град намиращ се в провинцията Албърта- англо-говоряща.
Тук всичко се поддържа, като за световно, както се казва, цените не са ниски, напротив, но пък и кинтите, които се взимат, дори и за работа, като чистач не са никак малко. Таксите, за тези, които не ходят на даскало и са над 18 са доста сурови.
По отношение на кинтите, както разбирате от горните няколко реда е доста добре, но за сметка на това социалният живот е почти никакъв...освен да се напиваш и/или да друсаш, друго за правене почти няма. Някои хора от тоз форум ще ме разберат.
И такам...година и 8-9 месеца съм тук, спестявам кинти и чакам да си дойда в България.

За някои хора животът извън България е песен, за други не...
И аз btw съм от Calgary... смисъл живея там