Етика и Логика

[drebosucheto]

Моля,ако някой има матеряли по Логика (9 клас) и Етика (10 клас) да напише (copy-paste) тук! Трябва ми спешно!!!

Благодаря!

[BaBy_bS]

какви материали по-точно ти трябват?учебниците не са от най-тънките

[drebosucheto]

Етика- морал,нрави,какво изучава етиката,етика на Аз-а,гръцки философи(Аристотел и др.)

Логика- Какво е логика,Кога е възникнала,понятия,философ и.

[Ophelia]

Е те по логика са логисти !
ето:
Логиката е наука за формално-валидните умозаключения. Днес тя се изгражда най-често или като теория за логическата истина, или като теория за логическата импликация, за да се изследва кога една теза (извод, заключение) следва логически от дадени хипотези (предпоставки).

Логиката е създанена като самостоятелна дисциплина от Аристотел в съчинението му Първа аналитика (гр. Аναλυτικα προτερα) — под формата на т.нар. силогистика. По-нататък в традицията освен учението за умозаключението (силогизма) към логиката се причисляват още две поддисциплини — логика на понятието и логика на съждението. С оглед на триадата „понятие-съждение-умозаключение“ (лат. „conceptus-iudicium-ratiocinatio“), в чиято основа според традиционната философия лежат трите основни действия на мисленето (operationes или actus intellectus; Кант: Handlungen des Verstandes), а именно тези на просто схващане или представяне (на предмети чрез понятия), на отсъждане (че определено свойство е присъщо или не е присъщо на един или група предмети) и на извличане на извод (че едно положение на нещата следва с необходимост да се приеме за факт въз основа на дадено допускане), логиката се определя като „учение за правилното мислене“.

В модерната формална логика (наричана понякога също символна логика или математическа логика, а по-рано и логистика), за чието възникване основен принос има немският логик Готлоб Фреге (годината на излизането на неговото съчинение Понятопис (нем. Begriffsschrift) — 1879 г. — се приема днес за рождена дата на модерната логика), се осъществява едно възвръщане към схващането за централното място на умозаключението в логиката. С оглед на систематизирането на логическите частици, на чието значение може да се основава логическият извод, а именно на частици от типа на „не“, „и“, „или“, „ако“, с които от прости (сингуларни) изказвания (атомарни пропозиции) (със символи: „F(a)“, „R(a,b)“) се съставят нови комплексни изказвания (молекулярни пропозиции) (със символи: „F(a)⊃R(a,b)“), или на частици от типа на „всеки“, „някой“, с които от (прости) сингуларни изказвия — чрез извличане на предикати (със символи: „F(x)“) — се образуват нови генерализирани изказвания (със символи: „∃хF(x)“), съвременната логика се подразделя на две основни поддисциплини: пропозиционална логика и предикатна логика.

Днес логиката до голяма степен е еманципирана от философията и бива разработвана като самостоятелна научна област (в чието изследване немалка роля играят математиците, като дори с името „математическа логика“ започва да се нарича дял от математиката, в който вместо числа, функции, геометрически фигури и т.н. се разглеждат класове, релации, комбинации от символи и т.н.). От философска гледна точка важна разлика между традиционната и модерната логика е преориентацията на логиката от анализ на мисленето към анализ на езика.

[drebosucheto]

Mnogo blagodarq za material4eto.

PP.Ako nqkoi ima o6te ne6to neka pi6e.