До преди около година, се чувствах много самотен...сякаш се нуждаех от някой до себеси (същност е много жалко ) и преминах през един период от интензивно излизане, "забиване" и ходене с сумати момичета от които в никое не се влюбих наистина...след всяка раздяла се чувствах по-зле и от преди (нещо като абстиненция, ЛОЛ) и съкрушен от мисълта, че никога няма да намеря момиче с което да си паснаем, като две прекрасни, влюбени парчета от пъзел ...
Та, преди незнам-си-колко време заключих нуждата си за любов в някой тъмен, мухлясал и влажен ъгъл в себеси, да събира прах и се отказах от търсенето...но все пак, не съм изоставил всички надежди, разчитам на съдбата.
А вие? Търсите ли идеалната половинка? Или чакате принца на бял кон/принцесата по бели гащи?