На 17 години съм. Миналата година започнах връзка с един прекрасен човек - К. (тогава беше на 21, сега е на 22). Бяхме заедно 1 година и се разделихме преди няколко месеца. Причината беше сериозна, но не накърняваше отношенията ни по никакъв начин (т.е. не сме се карали, не сме си изневерявали, не е имало проблеми изобщо). Просто се налагаше да прекратим сексуалните взаимоотношения за няколко години (не поради болест, само да не си го помислите . Разделихме се, но останахме много близки приятели. Дори сме малко по-близки от преди. Виждаме се много често, гушкаме се (е, целувките са по бузата и челото, но пак са приятни , споделяме си всичко без изключения, излизаме заедно (и общите ни познати забелязаха всичко, някои дори питаха дали наистина сме се разделили), чуваме се по телефона всеки ден по няколко пъти, изобщо всичко си е същото, само без сексуалните отношения, а и не сме във "любовна връзка".
Проблем обаче възниква с приятелите и родителите ми. Когато и да спомена нещо (както преди споделях) за К. те все реагират леко намусено, някак не възприемат това което казвам, а се държат по дистанцирано, защото "Той е виновен че скъсахме". Да, като се разделихме, ми беше гадно няколко дни докато не видях че всичко си остана по същия начин. Но сега не мога да говоря както преди с приятелите и родителите си за него и това ми тежи, защото обикновено най-интересните неща които ми се случват са свързани с някакво събитие, на което сме отишли заедно или нещо, което сме правили заедно (споменах ли че останахме най-добри приятели . И не ми харесва това криене - аз да съм щастлива от нещо, а да не смея да споделя, за да не започнат отново реплики като "Ама вие не скъсахте ли? Ами тогава защо продължавате да излизате?" и т.н.
Чувствата ни преминаха в малко по-различни, все пак се налагаше от ситуацията, но това не промени отношенията ни. Ние пак се обичаме (казваме го един на друг много често) и се гушкаме, лежим си заедно в леглото понякога, но не с цел някакво съблазняване, а просто по навик и това не ни пречи. Решили сме как ще продължат отношенията ни и така става. Затова ми е неприятно, че другите реагират по този начин. Имате ли някакви идеи какво мога да направя, за д апроменя отношението им, длаи да спра да им споделям или да споделям повече докато свикнат? Много ще съм благодарна за всеки добър съвет