Здравейте! От известно време имам проблем, който не можех да реша, но след доста премисляния реших, че няма смисъл да стоя така, а трябва да направя нещо.. това, което трябва да направя е да се разделя с приятеля си.. с въпросното момче сме заедно половин година.. да.. обичам го, но може би вече не по онзи начин, по който той иска, не с онази изгаряща тръпка, коят те кара да стоиш и да се взираш в телефона нервно, чакайки ТОЙ да ти се обади.. не с онзи пламък, който гори в началото на връзката, когато си най-влюбен..
причината за този проблем е в мен, не мога да отрека.. преди няколко години бях лудо влюбена в едно момче от квартала ми, нооо той не ми обръщаше никакво внимание, защото бях малка.. е, наложи се да се примиря с този факт и да осъзная, че има и други момчета.. обаче той живее в квартала ми и като излизам някъде се засичаме понякога, той с колата.. аз с кракомобила.. бибитне от колата, спре и аз отида н прозореца и си лафим 15 минути.. един път решихме да си разменим телефоните, той звънна още същия ден... това беше миналата година.. после забрави за мен з около половин година сиг.. не е звънял и преди известно време започна мн често да ми звъни, да ме вика на кафета.. аз н кафе не отказвам.. защото тва си е контакт, друг човек, малко разнообразие в общуването.. абсолютно приятелско беше всичко.. обаче той започна да ми прави намери, че ме харесва.. не знае, че имам приятел просто защото не ме е попитал.. както и да е.. моите чувства започнаха изведнъж мн РЯЗКО да се връщат.. старите чувства.. старата любов ръжда не хваща, са казали хората.. не варвах, че е вярно, но май е.. защото сега само като си помисля за него и пеперудите в стомаха ми залетяват с пълна сила.. сърцето ми се свива от готино чувство, като се обади цялата се разтрепервам, като паркинсон.. да не говоримкато го видя.. преди няколко дни ме покани в тях.. беше ми ясно с каква цел.... нали... отидох, обаче с намерението просто да гледаме филм.. разбира се така изгледахме филма, че устните ми после се оказаха червени, че чак ме боляха.. в момента.. ходим.. май.. НЕ мога да бъда с двама.. просто не мога, не съм такъв човек, принципа ми е да НЕ изневерявам и сега се чувствам ужасно и направо не знам.. трябва да скъсам с приятеля си, но не знам как да го направя БЕЗ да го нараня.. не ми се иска да му казвам за другото момче, защото наистина ще го заболи.. МОЛЯ ВИ КАЖЕТЕ МИ КАК ДА ГО НАПРАВЯ? КАКВО ДА МУ КАЖА? иначе деня е решен.. УТРЕ
плс.. много ми е кофти.. защото приятеля ми е правим толкова много за мен, а аз не мога да отвърна на чувствата му, опитах, но не мога.. предпочитам да съм сама, дори и без другото момче, но да не го нараня.. просто той ми е най-близкия човек в момента.. след кръвните ми роднини.. моля ви дайте съвет..
моля ви..