Знам, че е заблуда, но немога да спра да мисля за него....

[AnIcHkAtA]

Добре мой ред е да споделя и аз какво ме мъчи.Неможете да ми помогнете по никакъв начин, но имам нужда да си излея мъката някъде.От доста време се каня да я напиша тая тема, ама все не се решавам да я пусна.

Всичко стана по най-необичайния начин за мене...беше вечерта, няколко дена преди 15 Септември 2007 година.Прибрах се много по-рано от обичайно и почнах да се ровя във Ви-бокс.Съвсем случайно попаднах на профила на някакво момче, от София на 14 години, при това левскар.Съвсем за майтапа реших да му пиша и идеята беше да обсъдим вчерашния мач.Започнали сме чата от около 6-7 след обяд часа до 3-4 през нощта.Говрихме за какво ли не.Беше ми адски приятно с него.Даже имах пеперудки в стомаха.Уговорихме си среща за след 3-4 дена.Легнах, но съм спала около 2 часа.Неможех да спра да мисля за него.Попринцип спя до 12, но на другия ден 7 часа бях в скайп.Той-също.Цял ден и цяла вечер чатене.Нямаше нещо, което да е в състояние да ме отлепи от клавиатурата.Така няколко дена.Той ми каза, че не съм му безразлична, дори говорихме, че ако и двамата сме това, за което се представяме по скайп може и да излезе нешо повече от приятелство м/у нас.Започнах да излизам само когато той е на тренировки и бързах да се прибера, защото знам, че той ще е в чата и ще можем да си пишем.Срещата ни беше на 16 Септември, а на 15 вечерта аз вече знаех как ше съм облечена, как ше ми е косата грима и тн.Чатихме и той ми каза, че отива да вечеря и да разказва на техните как е минал първия учебен ден, защото беше заек в една доста елитна гимназия.Когато се върна ми даде повече от мн мн тъпа причина, поради която няма да можем да се видим на др ден.Предложих му в понеделника (демек 17 септември) да отида до училището му и без това ми беше на 20 мин път пеша.Бил болен...което означава, че няма да ходи на училище.Бях просто мн неприятно изненадана.В един от чатовете му бях казала, че го харесвам и че ако ме лъже да спира, защото ще го преживея много тежко.Така и не се видяхме...

И до днес, 9 месеца и половина по късно, аз не спирам да мисля за него.Виждах се и с други момчета, опитах да имам връзки с някои от тях, но просто не се получава.Не изпитвам каквато и да е тръпка.В началото (някъде до Декември) плачех много...останех ли сама веднага-в градски транспорт, в къщи, по паркове, по градинки...сега вече виждам, че няма смисъл от сълзите.Опитах се няколко пъти да направя връзка с него във Ви-бокс, но без резултат-или ме реже, или изобщо не отговаря.Той сега е в класа на един мой приятел Х, който непрекъснато ми говори колко е сдухано "моето" момче, колко е грозном тъпо и тн...накрая като видя, че съм доста зарибена Х ми предложи да отида да ме запознае с момчето.Отначалото се дърпах, но в последствие отидох.16 Май...запознахме се, но само това.Видя ми се най-най-най-красивото момче на света, и още повече го захаресвах. Приятелите ми казват, че си втъплявам, че го харесвам-може би са прави но немога да си го избия от главата.Чуя ли тъжна песничка се сещам за него, и ако съм сама удрям един рев.Вече незнам какво да правя, даже в момента ми се насълзиха очите.... знам, че шанса да стане нещо е 1 към 1000, но не спирам да го искам и ден след ден имам чуството, че се зарибявам още повече, а знам, че той просто си е играел с тия чатове с мен.


Не пожелавам това да се случва на никого, защото само аз си знам колко е ужасно, и колко силна в болката.

Благодаря на всички които прочетоха това до края и на тези които ще бъдат съпричстни.

[MoOnLiGhT_ShAdOw]

Няма да ти казвам да го забравиш - от собствен опит знам, че не е възможно. Ще ти препоръчам обаче да страниш от това да слушаш тъжни песни или да оставаш сама - помоли приятели да са до теб. И може би да гледаш на момчето по-скоро като на красив спомен, отколкото на нещо, което носи болка. Гледай на него като на някоя мечта, която да предизвиква приятно пресвиване на стомаха, като например това да се научиш да летиш като птиците, а не като нещо, заради което си проваляш психиката.
Успех и дано съм успяла мъничко да помогна.

[Presley]

Айде някой да направи реэюме.

[MaLkaTa_LaDy]

Оу, милата, напълно те разбирам с това твое чувство. Влюбвала съм се в момче, за което всички ми казваха, че е грозен, смотан и т.н., но аз пък си го харесвах много много. Знам и какво значи това да не можеш да направиш нищо. Няма друго решение освен да се запознаваш с други момчета и така да го преодолееш. Но пък аз като го направих след половин година чувствата ми се възвърнаха пак същите... ;( Успех

[Whyniser]

Добре мой ред е да споделя и аз какво ме мъчи.Неможете да ми помогнете по никакъв начин, но имам нужда да си излея мъката някъде.От доста време се каня да я напиша тая тема, ама все не се решавам да я пусна.

Всичко стана по най-необичайния начин за мене...беше вечерта, няколко дена преди 15 Септември 2007 година.Прибрах се много по-рано от обичайно и почнах да се ровя във Ви-бокс.Съвсем случайно попаднах на профила на някакво момче, от София на 14 години, при това левскар.Съвсем за майтапа реших да му пиша и идеята беше да обсъдим вчерашния мач.Започнали сме чата от около 6-7 след обяд часа до 3-4 през нощта.Говрихме за какво ли не.Беше ми адски приятно с него.Даже имах пеперудки в стомаха.Уговорихме си среща за след 3-4 дена.Легнах, но съм спала около 2 часа.Неможех да спра да мисля за него.Попринцип спя до 12, но на другия ден 7 часа бях в скайп.Той-също.Цял ден и цяла вечер чатене.Нямаше нещо, което да е в състояние да ме отлепи от клавиатурата.Така няколко дена.Той ми каза, че не съм му безразлична, дори говорихме, че ако и двамата сме това, за което се представяме по скайп може и да излезе нешо повече от приятелство м/у нас.Започнах да излизам само когато той е на тренировки и бързах да се прибера, защото знам, че той ще е в чата и ще можем да си пишем.Срещата ни беше на 16 Септември, а на 15 вечерта аз вече знаех как ше съм облечена, как ше ми е косата грима и тн.Чатихме и той ми каза, че отива да вечеря и да разказва на техните как е минал първия учебен ден, защото беше заек в една доста елитна гимназия.Когато се върна ми даде повече от мн мн тъпа причина, поради която няма да можем да се видим на др ден.Предложих му в понеделника (демек 17 септември) да отида до училището му и без това ми беше на 20 мин път пеша.Бил болен...което означава, че няма да ходи на училище.Бях просто мн неприятно изненадана.В един от чатовете му бях казала, че го харесвам и че ако ме лъже да спира, защото ще го преживея много тежко.Така и не се видяхме...

И до днес, 9 месеца и половина по късно, аз не спирам да мисля за него.Виждах се и с други момчета, опитах да имам връзки с някои от тях, но просто не се получава.Не изпитвам каквато и да е тръпка.В началото (някъде до Декември) плачех много...останех ли сама веднага-в градски транспорт, в къщи, по паркове, по градинки...сега вече виждам, че няма смисъл от сълзите.Опитах се няколко пъти да направя връзка с него във Ви-бокс, но без резултат-или ме реже, или изобщо не отговаря.Той сега е в класа на един мой приятел Х, който непрекъснато ми говори колко е сдухано "моето" момче, колко е грозном тъпо и тн...накрая като видя, че съм доста зарибена Х ми предложи да отида да ме запознае с момчето.Отначалото се дърпах, но в последствие отидох.16 Май...запознахме се, но само това.Видя ми се най-най-най-красивото момче на света, и още повече го захаресвах. Приятелите ми казват, че си втъплявам, че го харесвам-може би са прави но немога да си го избия от главата.Чуя ли тъжна песничка се сещам за него, и ако съм сама удрям един рев.Вече незнам какво да правя, даже в момента ми се насълзиха очите.... знам, че шанса да стане нещо е 1 към 1000, но не спирам да го искам и ден след ден имам чуството, че се зарибявам още повече, а знам, че той просто си е играел с тия чатове с мен.


Не пожелавам това да се случва на никого, защото само аз си знам колко е ужасно, и колко силна в болката.

Благодаря на всички които прочетоха това до края и на тези които ще бъдат съпричстни.

Еми трудно ще го забравиш.За да забравя някого се занимавам със странична работа,която иска внимание.Например намирам си няколко хобита и така.Напълно няма да го забравиш.Това което аз знам е че в даден момент (нз точно кога) пак ще си спомниш за него без да го осъзнаваш.Просто ще изникне в съзнанието ти.

[ThePowerOfLove]

Не се измъчвай само...няма смисъл да го преследваш щом не проявява интерес. Бил е несериозен затова се опитай да го забравиш..Кофти е отначало,но както ти каза това е заблуда и не бива да живееш с нея.
И аз съм харесвала "грозно" за другите момче,но за мен беше ангел..не трябва да те притеснявя какво мислят за него, а това че е минало твърде много време и трябва да продължиш напред без да мислиш за него! Ще си намериш някой,който няма да си играе с теб. Успех!

[Lord_Of_The_Night]

Няма да ти казвам да го забравиш - от собствен опит знам, че не е възможно. Ще ти препоръчам обаче да страниш от това да слушаш тъжни песни или да оставаш сама - помоли приятели да са до теб. И може би да гледаш на момчето по-скоро като на красив спомен, отколкото на нещо, което носи болка. Гледай на него като на някоя мечта, която да предизвиква приятно пресвиване на стомаха, като например това да се научиш да летиш като птиците, а не като нещо, заради което си проваляш психиката.
Успех и дано съм успяла мъничко да помогна.

Подкепям мнението ти,това че няма да го забравиш е вярно човек никога не забравя първата си любов,но това може да остане един красив спомен.Остави той е разбрал колко значиш за него и ако и той изпитва нещо ще те потърси.Но важното е да не се отчайваш,не се депресирай толкова,наслаждавай се на живота както се казва.

[AnIcHkAtA]

Не бих казала, че съм депресирана.Никой познат (освен един) никога не ме е виждал слаба.Приличам на Желязната лейди, или поне аз така се оприличавам.Нещастна съм само когато съм сама.Хората от тайфата ме оприличават на слънчице, защото винаги съм усмихната...поне пред тях.Отвътре съм безкрайно нещастна, иде ми да плача с глас, да отида при него и да му обясня всичко, не че незнае как седят нещата.Наистина всичко е както каза ™G-Baby™.На пример-казвам си това беше последния рев за него, няма да плача повече няма да мисля повече за него и трудно или лесно ще си го избия от главата.2 седмици няма проблеми, но минат ли тия 2 седмици ставам най-слабото, ранимо, ревящо и влюбено същество на земята...Вече съм безсилна и немога да направя каквото и да е било за НАС, освен да почна да му звъня и да му рева по телефона, което е 1 досадно 2 жалко и 3 сто процента ще е без резултат.

[Lord_Of_The_Night]

Ясно че си по емоционална,обаче ти си направила каквото си могла за да се получат нещата,сега е негов ред да деиства ако и той изпитва нещо към теб.Знам какво е да те боли за даден човек,болката никога не изчезва,но човек се научава да живее с нея,аз винаги съм се стараел да се радвам на живота и така и теб ще те посъветвам,та живота е пред теб.Аиде успех и ако не е с това момче рано или късно ще срещнеш друг който също ще те прави толкова щастлива вярвай ми.

[PepElqShKaAa]

ох,това е много тъжна историйка...но моят съвет е да се забавляваш а не да проваляш живота си заради някой,който очевидно не иска да има нищо общо с теб..дано успееш да го преодолееш,защото наистина е трудно... и ПОВЕЧЕ УСМИВКИ!!!

[Jesus]

Ще ти кажа това, което на мен ми казаха когато почина скъп за мен човек: След време остават само хубавите спомени

[punkrock]

Кажи на приятеля си, дето е в класа на това момче да го пита защо той се е отдалечил така от теб. Пък може и да го притискаш. Нали знаеп какви са момчетата, особено, когато са на 15, направо ужас. Пълни деца..

Според мен си го притиснала прекалено с това писане по цял ден, постоянно. Мисля, че може и да имаш шанс, стига да не бъдеш толкова настойчива. Ай успех

[AnIcHkAtA]

Отговор-"Защото е прекалено малка".На 13 съм.Малка съм.Обаче поне знам какво е да си истински влюбен и знам, че ако не друго, то поне истинска, чиста любов можех да му дам.В скайп той ми пишеше първи.Ей така както вляза просто на стотната ми пишеше.

[kuklichka_bg]

I AZ SAM TAKAA HI4 NE E OT VAZRASTA DA TI KJA!

[punkrock]

Отговор-"Защото е прекалено малка".На 13 съм.Малка съм.Обаче поне знам какво е да си истински влюбен и знам, че ако не друго, то поне истинска, чиста любов можех да му дам.В скайп той ми пишеше първи.Ей така както вляза просто на стотната ми пишеше.

И той щото е много голям ама карай уффф
Еми нз мила, някак се опитай да продължиш, знам че е трудно, ама има ли смисъл ?

[ANTIHUMAN]

Няма какво да кажа!Аз също бях луднал по-човека Х ! 5 месеца мислех за този човек ,не можех да спя.Само този човек виждах пред себе си!
За да го забравя този човек миналия петък бяхме на купон с класа в една дискотека!Реших да целуна едно момиче от класа ,тя ме бутна паднах (бях пиян) и заминах!
И забравих онзи човек където мислех за него 5 месеца! Може не е лесно ,но може!
УСПЕХ!

[Deliverance]

x

[dark_angel_7813]

Няма да ти казвам да го забравиш - от собствен опит знам, че не е възможно. Ще ти препоръчам обаче да страниш от това да слушаш тъжни песни или да оставаш сама - помоли приятели да са до теб. И може би да гледаш на момчето по-скоро като на красив спомен, отколкото на нещо, което носи болка. Гледай на него като на някоя мечта, която да предизвиква приятно пресвиване на стомаха, като например това да се научиш да летиш като птиците, а не като нещо, заради което си проваляш психиката.
Успех и дано съм успяла мъничко да помогна.

имаше нещо такова и при мен .... но просто няма начин освен ... както каза MoOnLiGhT_ShAdOw запомни го като красив спомен.... просто знам че е трудно да забравиш някой който наистина значи много за теб но.... затова просто се радвай на изживяните моменти с него ..... пожелавам ти скоро да срещнеш момчето което ще те направи безкрайно много щастлива ....

[kuklichka_bg]

Няма какво да кажа!Аз също бях луднал по-човека Х !

По-човека, най-човека.. хммм. Вместо да се занимавате с глупости, да земете 'си опраите правописа, туй-онуй.. Пък и все едно гледам некви слузести вътрешности, като слушам такива "откровения"

abe ne 4eti we ko as praish na mnogo otvoren sq bahtii tapaka