Добре мой ред е да споделя и аз какво ме мъчи.Неможете да ми помогнете по никакъв начин, но имам нужда да си излея мъката някъде.От доста време се каня да я напиша тая тема, ама все не се решавам да я пусна.

Всичко стана по най-необичайния начин за мене...беше вечерта, няколко дена преди 15 Септември 2007 година.Прибрах се много по-рано от обичайно и почнах да се ровя във Ви-бокс.Съвсем случайно попаднах на профила на някакво момче, от София на 14 години, при това левскар.Съвсем за майтапа реших да му пиша и идеята беше да обсъдим вчерашния мач.Започнали сме чата от около 6-7 след обяд часа до 3-4 през нощта.Говрихме за какво ли не.Беше ми адски приятно с него.Даже имах пеперудки в стомаха.Уговорихме си среща за след 3-4 дена.Легнах, но съм спала около 2 часа.Неможех да спра да мисля за него.Попринцип спя до 12, но на другия ден 7 часа бях в скайп.Той-също.Цял ден и цяла вечер чатене.Нямаше нещо, което да е в състояние да ме отлепи от клавиатурата.Така няколко дена.Той ми каза, че не съм му безразлична, дори говорихме, че ако и двамата сме това, за което се представяме по скайп може и да излезе нешо повече от приятелство м/у нас.Започнах да излизам само когато той е на тренировки и бързах да се прибера, защото знам, че той ще е в чата и ще можем да си пишем.Срещата ни беше на 16 Септември, а на 15 вечерта аз вече знаех как ше съм облечена, как ше ми е косата грима и тн.Чатихме и той ми каза, че отива да вечеря и да разказва на техните как е минал първия учебен ден, защото беше заек в една доста елитна гимназия.Когато се върна ми даде повече от мн мн тъпа причина, поради която няма да можем да се видим на др ден.Предложих му в понеделника (демек 17 септември) да отида до училището му и без това ми беше на 20 мин път пеша.Бил болен...което означава, че няма да ходи на училище.Бях просто мн неприятно изненадана.В един от чатовете му бях казала, че го харесвам и че ако ме лъже да спира, защото ще го преживея много тежко.Така и не се видяхме...

И до днес, 9 месеца и половина по късно, аз не спирам да мисля за него.Виждах се и с други момчета, опитах да имам връзки с някои от тях, но просто не се получава.Не изпитвам каквато и да е тръпка.В началото (някъде до Декември) плачех много...останех ли сама веднага-в градски транспорт, в къщи, по паркове, по градинки...сега вече виждам, че няма смисъл от сълзите.Опитах се няколко пъти да направя връзка с него във Ви-бокс, но без резултат-или ме реже, или изобщо не отговаря.Той сега е в класа на един мой приятел Х, който непрекъснато ми говори колко е сдухано "моето" момче, колко е грозном тъпо и тн...накрая като видя, че съм доста зарибена Х ми предложи да отида да ме запознае с момчето.Отначалото се дърпах, но в последствие отидох.16 Май...запознахме се, но само това.Видя ми се най-най-най-красивото момче на света, и още повече го захаресвах. Приятелите ми казват, че си втъплявам, че го харесвам-може би са прави но немога да си го избия от главата.Чуя ли тъжна песничка се сещам за него, и ако съм сама удрям един рев.Вече незнам какво да правя, даже в момента ми се насълзиха очите.... знам, че шанса да стане нещо е 1 към 1000, но не спирам да го искам и ден след ден имам чуството, че се зарибявам още повече, а знам, че той просто си е играел с тия чатове с мен.


Не пожелавам това да се случва на никого, защото само аз си знам колко е ужасно, и колко силна в болката.

Благодаря на всички които прочетоха това до края и на тези които ще бъдат съпричстни.