Не бих казала, че съм депресирана.Никой познат (освен един) никога не ме е виждал слаба.Приличам на Желязната лейди, или поне аз така се оприличавам.Нещастна съм само когато съм сама.Хората от тайфата ме оприличават на слънчице, защото винаги съм усмихната...поне пред тях.Отвътре съм безкрайно нещастна, иде ми да плача с глас, да отида при него и да му обясня всичко, не че незнае как седят нещата.Наистина всичко е както каза ™G-Baby™.На пример-казвам си това беше последния рев за него, няма да плача повече няма да мисля повече за него и трудно или лесно ще си го избия от главата.2 седмици няма проблеми, но минат ли тия 2 седмици ставам най-слабото, ранимо, ревящо и влюбено същество на земята...Вече съм безсилна и немога да направя каквото и да е било за НАС, освен да почна да му звъня и да му рева по телефона, което е 1 досадно 2 жалко и 3 сто процента ще е без резултат.