Цитирай Първоначално написано от Shadow_Walker
Когато вън е тежко лято,
Със сърцето виждаш воден свят,
Тялото със огън е полято,
Но душата плува към забравен бряг.

Когато си самотен под лъчите,
Нажежени, в кръв родени,
Мислите обливат те със капки дъжд
И усещаш как очите са ранени.

Когато видиш как смъртта
Идва със косата крива,
Как изчезва и страстта,
Как остава стая сива,
Да, тогава си видял
Как животът ти измина,
Как остана неразбран,
Как света е зла пустиня.
стархотно е ,също както се чувствам в момента....