Какво да правим,когато след раздялата все още боли?Не изпитвам нито тъга,нито самота,мога да определя чувството само като болка.Историята е ужасно дълга,но ще опитам да я съкратя максимално.Преди около две години бях в друг град,където се запознах с момче.Оттогава не е минал и ден,в който да не мисля за него.Имах период(около година),когато го сънувах всяка божа вечер,започнах да разпитвам за него,когато го виждах,всичко останало изчезваше,дори му изрових профила в сайт за запознанства и започнахме да си пишем от време на време.По това време си имах приятел и "увлечението" ми ми създаде огромен проблем.Тази учебна година беше ужасно тежка за мен и минавайки през всичките трудности на смяната на град,училище и обкръжение,направих и доста простотии.Една от тях беше,че избягах от къщи(по-скоро от квартирата си),пропътувах 200 километра с ясната идея да се видя с момчето...Е,видяхме се,прекарахме целия ден заедно,дори щях да пренощувам в дома му,защото нямах пари да се върна.Държахме се за ръце,прегръщахме се...а аз буквално летях.Седмица след това тръгнахме.Това,което безкрайните разговори с родители,приятели,учители и психолози не можаха да направят,го направи той за 12 часа.Това момче ми върна всичко-щастие,желание за живот и надежда,че нещата ще се оправят(и те се оправиха).Около месец бях толкова щастлива и влюбена...докато той просто не скъса с мен.Ей така,по интернет.Причината?Щял да заминава за чужбина след месец и нямало смисъл да продължаваме.В началото си казах,че е прав и че е нормално.Но изведнъж усетих празнината...усетих болката.Усетих как искам да му кажа колко много ми липсва и че го обичам(мдам,не го харесвам,обичам го.Доста мислех за това в последните 2 годинки и осъзнах,че го обичам.Наистина.),но осъзнах,че вече нямам възможност за това.В момента съм с друго момче,с което уж ми е добре.Но винаги,когато реша да прекарам една вечер в къщи самичка,нещата се развиват ето така-слушане на балади(от типа Bon Jovi-Always),гледане на наши снимки от деня,в който тръгнахме,и плачене.Искам да го видя запоследно...проблемът е,че пичът пет пари не дава за мен.Не съм го виждала от 3 месеца,вече не си и пишем,не сме се чували от доста време...По принцип съм си добре,не съм от тея,дето само пискат за бившия си...Щастлива съм и привидно продължих напред.Но...все още боли...